Към съдържанието
кАЙсетка

87 празника · по месеци

Празници

Празникът е дата. Ако не е дата, е правило за дата: толкова и толкова дни преди или след Великден. Ситуацията те заварва, без да пита; празникът е записан, чака си реда и се пада в един и същ ден за цялата държава. Всеки празник тук има своя страница: какво е денят, как се празнува в България, какво се пожелава на глас и кой кючек му отива.

Видовете не се изключват взаимно. Църковният идва от календара на църквата: светец, литургия, а понякога и пост, който свършва точно в този ден. Народният е обредът, закачен за датата — мартеницата, зарязването, кукерите — и често двата етикета стоят на един ден. Националният е решение на държавата: дата от историята, знаме на балкона, а за някои — и неработен ден по Кодекса на труда. Международните — Свети Валентин, Хелоуин, 8 март — са дошли отвън и отдавна се празнуват като свои.

Решетката на годината е в Календара; точните дати по години и разместването им — в Почивните дни; кой кога празнува име — в Именните дни. Тук са самите празници.

Януари 8

Февруари 8

Март 4

Април 11

Май 12

Юни 6

Юли 4

Август 3

Септември 9

Октомври 4

Ноември 7

Декември 11

ЧЗВ

Колко празници има в България?
В календара на сайта са 87. По вид: 66 църковни, 31 народни, 19 национални и 8 международни — сборът надхвърля 87, защото някои дни носят по няколко етикета. Гергьовден е църковен, народен и национален едновременно; Сирни заговезни е църковен и народен. Неработни по Кодекса на труда, чл. 154, са 14 от тях.
Кои празници са неработни дни?
Четиринадесет дни по Кодекса на труда, чл. 154: Нова година, 3 март, Велики петък, Велика събота, Великден и Светли понеделник, 1 май, 6 май (Гергьовден), 24 май, 6 септември, 22 септември и Коледа — 24, 25 и 26 декември. Паднат ли се в събота или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени — с изключение на великденските, които не се местят. 1 ноември е неучебен, не неработен. Точните дати по години са на страницата за почивните дни.
Защо Великден е на различна дата всяка година?
Защото не е дата, а сметка. Православната пасхалия го слага в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие — но по юлианския календар и по църковните таблици, не по небето. От 16-те подвижни дати в календара 14 се броят от него: Месни и Сирни заговезни, Тодоровден, Лазаровден, Цветница, Велики четвъртък, Велики петък и Велика събота, Светли понеделник, Томина неделя, Спасовден, Петдесетница, Свети Дух и Всички български светии. Петнайсетата е самият Великден; шестнайсетата — Денят на майката, втората неделя на май.