Ден на бащата

За разлика от Деня на майката, чиято дата е втората неделя на май и е добре установена в масовото съзнание, Денят на бащата в България е на 26 декември — ден след Коледа, в периода, когато всеки е вече наситен и малко уморен. Обявен е официално от 1997 г. по инициатива на бащински организации и НПО. Голяма част от бащите не знаят точно кога е. Децата им обаче знаят и се сещат в последния момент с практическа точност.

Денят на бащата на 26 декември съвпада с православния Събор на Пресвета Богородица и е наречен официално Ден на бащата с решение от 1997 г. Инициативата идва от граждански организации, целящи утвърждаване на ролята на бащата в семейството — мотив, заимстван от западния модел, адаптиран с местна дата и с православна опора в съответния ден на православния календар. Традициите за деня са все още в начален стадий: децата поздравяват бащите с пожелания, картички и малки подаръци. Масовите чествания липсват; семейното внимание е личното измерение на деня. Датата е неудобна логистично — ранните Коледни обеди и вечери вече са минали, а допълнителното събиране се добавя към и без това наситен семеен период. Бащата обикновено получава поздравлението с умерен ентусиазъм и практическо усмихване. Западните версии на Деня на бащата — в повечето страни в третата неделя на юни — са по-утвърдени от 1910 г. насам; българският вариант е по-млад и с различна дата, но с еднаква функция.

Денят е сравнително нов и не е широко познат — в това е характерът му. Много практики започват именно така: скромно, с неясна дата и с двусмислено усещане за легитимност. После стават традиция. Дали Денят на бащата ще е в тази категория след петдесет години — въпрос без отговор. Засега работи на нивото на картичката и подаръка, без претенция за по-голямо. Може би точно форматът — скромен и конкретен — е достатъчен за деня, посветен на хората, за които „достатъчен“ е точната дума без допълнителна интерпретация. Семейната традиция се изгражда от повтарянето, а не от тържествеността. 26 декември остава в края на коледния цикъл между Коледа и Нова година — позиция, в която всеки ден е нечий по дефиниция, и Денят на бащата се е наредил тихо в тази поредица без шум и без заявка за доминация.

Picks-ите за Деня на бащата са в директен регистър без излишна сантименталност. „Баща ми е“ на Орк. Никая е буквалното заглавие за деня — без допълнителни обяснения, право в точката. „Дай си сърцето“ на Иван Карачоров - Попа е за бащата с по-деликатна страна, която не се проявява публично, но е налична при правилния повод и правилната компания. „Бетонобъркачка“ на Орк. Пикадили е за бащата, работещ с ръце — конкретен профил, заслужаващ конкретна песен без ирония. „Фалшиви Сълзи“ на Тони Стораро затваря 26 декември — сълзите са по-скоро от умора, отколкото от вълнение.