Александровден

На 30 август църквата събира на едно място трима цариградски патриарси — Александър, Йоан и Павел — тримата, които са държали фронта срещу ересите, докато повечето хора днес държат само чаша в ръка. Св. Александър е бил на Първия вселенски събор в Никея през 325 г., пратен като заместник на престарелия патриарх Митрофан, после сам управлявал цариградската църква от 325 до 340 г. и цял живот се борил с арианската ерес. Починал на около 98 години — дълголетие, което днешният кючек за майстори едва ли ще ти осигури, но поне ще ти осмисли вечерта.

На същата дата се чества и пренасянето на мощите на св. Александър Невски — от Владимир до Санкт Петербург, 1721 г. Оттам и връзката със софийския храм-паметник „Св. Александър Невски“, чийто патронен празник е точно днес. Богословие, мощи и купол — а на масата седи някой Сашо, който чака да чуе името си от тонколоната.

Защото в народния календар 30 август се казва „летен Александровден“ и е преди всичко имен ден. Няма обредни хора, няма курбан с точна рецепта, няма поверия за времето — само списък с имена, който е дълъг колкото събора в Никея: Александър, Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко, Сашо, Сашка. Тримата патриарси са бранили вярата от ересите; носещите името днес ще бранят подноса с мезето от роднините.

Кючекът тук е застъпникът, който патриарсите нямаше как да предвидят — вместо да отблъсне ерес, отблъсква тишината на масата. За Сашо и Сашка има директен адрес — Сашо Роман пее буквално „Ой, Сашко“, все едно поканата е персонална. „Мой ангеле“ държи регистъра нежен, преди „Царят на нощта“ да поеме късния час, когато 98-годишното дълголетие вече звучи като план. А „Имен ден“ на Веселин Маринов е самата институция на деня — песен, която знае защо е тук.