Александровден на 30 август затваря лятото и е преди всичко имен ден — за Александра и всичките ѝ форми. Обредни народни практики няма; цялата церемония е черпенето.
Александровден пада на 30 август, върху последния праг на лятото — няколко дни преди септември да върне децата в клас, а страната към разписанието. За Александра това е последният отпускарски имен ден, отпразнуван точно преди морето да изстине и служебният календар да се задейства отново. Специално ястие или обичай за деня няма; тортата и питките са колкото за всеки друг имен ден.
Името е женската форма на Александър и идва от старогръцки — от алексейн (защитавам) и андрос (мъж), тоест „защитничка на хората“. Значението е войнствено и благородно, а самото име е сред най-старите записани изобщо: среща се още върху микенски плочи с линеар Б, хилядолетия преди да стигне до българските кръщелни. От корена растат Сандра, Сашка, Ачка — а Александра неизменно се върти в челото на статистиката за новородени момичета.
Светецът зад датата е свети Александър — патриарх Константинополски от четвърти век, участник в Първия вселенски събор в Никея през 325 година и защитник на православието срещу арианската ерес, доживял близо сто години. Рядко някоя Александра обаче мисли за патриарха; името тежи към Александър Велики, покорил половината познат свят преди трийсетте си. Носителката на женската форма дели кръщелно с този товар, без да е длъжна да завоюва каквото и да било освен добра наздравица.
В народния календар 30 август е „летен Александровден“ и няма изразени обредни практики — денят е чист имен ден, без гадания, курбани или задължителни ритуали. Затова пък 30 август е и храмовият празник на храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София — само че там куполите блестят за друг Александър, руския княз, чиито мощи Петър Велики пренася точно на този ден. Долу в квартала някоя Сандра приема цветя и обаждания, а обредността се е свила до едно съобщение „честит имен ден“ и една торта, разнесена из офиса.
В кючешкия прочит това е последният летен имен ден на жена, отпразнуван с усещането, че ваканцията изтича под краката. Александрите черпят с лекотата на края на август, когато морето е още топло, а задълженията — още на хартия. Кючекът е за момента, в който летната именница вдига чаша, преди септември да я върне зад бюрото.
Сашка Васева — Левовете в марки е за самата съименница — Сашка, форма на Александра — и за лекотата, с която парите се обръщат в края на сезона. Глория — Скъпи купи ми нещо е за именницата, която на своя ден очаква не пожелания, а подаръци, и го заявява без свян. Ивана — Шампанско и сълзи е за наздравицата с едно око засмяно и едно насълзено — точният тон на имен ден в края на лятото. Заедно трите звучат като женски имен ден: съименница вдига чаша, именницата иска подарък, а шампанското запечатва вечерта с лека драма.
Александровден изпраща лятото заедно с последната си топла наздравица, а септемврийското разписание вече чука на вратата. Патриархът остана в историята, Великият — в учебниците; кючекът просто изпрати Александрите през последния им отпускарски имен ден.
Пожелания
Името ти стои върху микенски плочи хилядолетия преди твоето кръщелно — цялата тази древност, за да черпиш торта, разнесена из офиса.
Стоиш в челото на статистиката за новородени момичета, откакто изобщо има статистика — толкова много Александри, че операторът вече не пита за спелуване. Величие на едро, отстъпка при количество.
Делиш кръщелно с Александър Велики, покорил половината свят преди трийсетте си — от теб денят не иска завоевание, само добра наздравица.
Летен Александровден е имен ден без инструкция за употреба — никакви гадания за женитба, обреден хляб или курбан. Цялата церемония се свежда до няколко цветя на бюрото и три обаждания от роднини, които се сещат за Сандра точно веднъж в годината.