Александровден на 30 август е последният летен имен ден, а Алеко го дели с всички Александровци. Черпи се на ръба на сезона, преди септември да върне разписанието.
Александровден пада на 30 август, няколко дни преди септември да върне страната към разписанието. Алеко няма собствен ден в календара — празнува заедно с всички Александровци, на самия ръб на лятото, когато морето е още топло, а училището още не е започнало. Черпи се в последния миг на отпускарското безгрижие, точно преди есента да затвори сезона и да прибере всички обратно на бюрото.
Името идва от гръцкото Александрос — „защитник на хората“, от алексейн (защитавам) и андрос (мъж). Алеко е кратката му форма, застанала до Сашо, Ацо и Сандо, но отдавна утвърдена като самостоятелно име, а не просто галено. Значението е войнствено благородно: покровител, който отблъсква — макар че повечето Алековци отблъскват предимно понеделник сутрин.
Църковно денят почита свети Александър, патриарх Константинополски от четвърти век. Той участва в Първия вселенски събор в Никея през 325 година като заместник на престарелия патриарх Митрофан, после петнайсет години управлява Цариградската църква и брани вярата от арианската ерес, докато умира на близо сто. Солидна биография — но малцина Алековци се сещат за нея, докато вдигат чаша в края на август.
В народния календар 30 август се нарича „летен Александровден“ и е преди всичко имен ден — обредни практики почти няма, така че денят се държи на трапезата, не на ритуала. Затова конкретната българска багра на името идва не от селото, а от един човек: Алеко Константинов — „Щастливеца“, авторът на „Бай Ганьо“ и водачът на първото масово изкачване на Черни връх на 27 август 1895, три дни преди празника и началото на организирания туризъм в България. Псевдонимът е горчива шега — „Щастливеца“ е убит на трийсет и четири, от куршум, предназначен за друг. Да се казваш Алеко значи да делиш кръщелно с човек, който описа най-точния български характер и си отиде млад, докато водеше хора нагоре.
В кючешкия прочит Александровден е последният летен имен ден, отпразнуван с усещането, че ваканцията изтича. Алеко черпи с лекотата на края на август — морето е още топло, сметките още на хартия, а Бай Ганьо някъде наблизо обяснява как всичко се урежда. Кючекът е за този момент: чашата, вдигната преди септември да върне делника.
„Орк. Ицо Бенд — Купонджии“ е за самата трапеза — за компанията, събрана да черпи Алеко на масата на открито, докато вечерите са още топли. „Орхан Мурад — На море“ е за августовския край, за последната солена нотка, преди морето да остане само на снимки. „Кали — Медовина“ е за наздравицата — за сладкото питие, вдигнато точно преди сезонът да се затвори. Заедно трите звучат като края на август: компанията, морето и чашата, вдигната преди разписанието да се върне.
Александровден свършва с усещането, че лятото си отива заедно с него. Патриархът остана в историята, Щастливеца — в учебниците и в името на хижа на Витоша, а кючекът изпраща всеки Алеко през последния му топъл имен ден, преди септември и учебната година да върнат страната към разписанието.
Пожелания
Името ти значи „защитник на хората“ — благородна поръчка за човек, чиято най-опасна мисия този сезон е да опази шезлонга до последния топъл ден на август.
Патриархът доживя близо сто, Щастливеца — трийсет и четири, от куршум за друг човек; носиш и двете съдби в едно кръщелно и черпиш някъде между тях.
Твоят имен ден е последната спирка на лятото — черпиш с една ръка, а с другата вече проверяваш кога започва учебната година. Безгрижието е с обратно броене, а ти вдигаш чаша точно на нулата.
Съименникът ти Щастливеца описа най-точния български характер в „Бай Ганьо“ и поведе първото масово изкачване на Черни връх. Ти носиш същото име, но водиш компанията предимно до бара и обратно.