Алекс празнува на Александровден, 30 август — късата форма на Александър хваща последния летен имен ден. Ако черпите Алекс, ето три кючека за масата и малко предистория.
Александровден на 30 август сяда на самия ръб на лятото — няколко дни преди септември да върне страната към разписанието. Алексовците празнуват в последния отпускарски миг, когато морето е още топло, а задълженията са още на хартия.
Алекс е късата форма на Александър — от гръцкото Александрос, „защитник на хората“, от алексейн (защитавам) и андрос (мъж). Късата версия върши същата работа с половината букви: побира се на служебна карта, на бордна карта и на чаша кафе, без да губи значението си на защитник. И е удобно двупосочна — къса е и за Александър, и за Александра, така че на трапезата понякога черпят двама с едно име.
Светецът зад деня е Свети Александър — патриарх Константинополски от четвърти век. Заместил престарелия патриарх Митрофан на Първия вселенски събор в Никея през 325 година, после управлявал Цариградската църква петнайсет години и бранил вярата от арианската ерес почти до стотната си година. Малцина Алексовци обаче се сещат за патриарха — сянката на Александър Велики е твърде голяма, за да я подмине дори късата форма на името.
В народния календар 30 август се води „летен Александровден“ и е преди всичко имен ден — обредни практики около датата няма, само трапеза и наздравици. Денят е и храмов празник на „Свети Александър Невски“ в София: най-голямата катедрала в центъра носи имен ден на руски княз, а не на местен Алекс. Всеки 30 август златните куполи празнуват заедно с всички Александровци под тях, без да им искат кръщелно.
В кючешкия прочит Алекс е формата за износ. Александър е тежкото име за учебника и надгробната плоча; Алекс е това, което влиза в паспорт, в Еразъм и в групов чат, без да иска обяснение на никоя граница. Обещанието „защитник на хората“ се свива до две срички, които поръчват втора ракия и не защитават нищо освен мястото на масата. Кючекът е точно за този момент — когато световният завоевател се е смалил до Алекс, който черпи в квартала в края на август.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за пълната маса, за гостите, които се изсипват на имения ден — викани и невикани. Кали — Медовина е за наздравицата, вдигната в чест на Алекс, докато медовината още е студена. Азис — Сен Тропе е за международното обещание на късото име — за ривиерата, която паспортният Алекс уж стига, но която засега е квартална градинка с миризма на скара. Заедно трите звучат като имен ден, който се прави на по-голям, отколкото е — многолюден, пълен с наздравици и леко замечтан за море, преди септември да върне разписанието.
Александровден свършва с усещането, че лятото си тръгва заедно с гостите, а септемврийското разписание вече чука на вратата. Патриархът остана в историята, куполите — над центъра, а кючекът изпрати късата форма през последния ѝ топъл имен ден, преди учебната година да върне и Алекс, и всички под пълното име към разписанието.
Пожелания
Ти си Александър, компресиран за ежедневието — същото значение, половината букви, идеалната големина за служебна карта, бордна карта и чаша кафе. Великото име мина през оптимизация и остана точно колкото да се побере на един бадж.
Твоята форма пътува без багаж — минава границите на Еразъм, груповите чатове и бордните карти, без никой да я спира за обяснение. Само веднъж в годината, на 30 август, паспортното име се прибира да черпи в квартала.
На твоя ден най-голямата катедрала в София пали свещи — само че за руския княз Невски, не за квартален Алекс. Стоиш под златни куполи с чуждо кръщелно и се преструваш, че празникът е донякъде и твой.
Носиш сянката на Александър Велики — толкова голяма, че затуля дори патриарха, комуто всъщност е денят. Ти не завоюваш континенти; завоюваш последната топла вечер на август, преди септември да обяви края на кампанията.