Баба Марта

Мартеница, бяло-червена нишка, завързана на китката или ревера. Носи се до видяна щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Кой е по-бърз зависи от населеното място, от конкретната зима, от темперамента на носещия и от готовността да стои на открито и да гледа небето в точния момент. Ако не видиш пролетния знак сам, нечий приятел или съсед ще те уведоми — обичаят работи и в мрежова версия.

Баба Марта е единственият персонифициран месец в българския фолклор — стара, капризна и непредсказуема старица с нрав, отразяващ метеорологичния характер на месеца с точност, оценима дори без народна вяра. На 1 март всеки закача мартеница: приятели, роднини, колеги и понякога непознати. Обичаят е уникален за България и близките региони и е включен от ЮНЕСКО в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Официалното признание дойде след години народна практика и не е променило особено начина, по който хората закачат конеца. Бялото символизира здраве и чистота, червеното — живот и дълголетие; мартеницата се носи до знак за пролет. В Пловдив лястовиците идват по-рано; в планинските райони цъфналото дърво може да се чака до края на март. Продажбата на мартеници е значима търговска дейност в дните около 1 март — базарите, уличните сергии и онлайн магазините функционират с максимален капацитет.

Баба Марта е капризна: може да подари топли дни и веднага след да ги вземе обратно без обяснение и без предупреждение. Мартенският сняг е реален и не се смята за случаен в народното разбиране — той е израз на нейния известен нрав. Поговорката „Баба Марта се усмихна“ описва кратко слънчев прозорец в студена седмица — всички я знаят, всички я ползват и тя е точна за метеорологичната реалност на март в по-голямата част на страната. Метеорологичният характер на месеца прави традицията за непостоянния нрав на Баба Марта особено трайна — не защото е поетична, а защото е практически вярна и може да бъде проверена всеки март лично и без усилие.

Picks-ите за 1 март носят характера на Баба Марта — непредсказуем, с характер и без задължения към постоянство или към еднозначност. „Детонация“ на Орк. Рико Бенд е точно с такъв профил: нещо може да се случи, не е ясно кога, мащабът е въпрос на обстоятелства и на времето навън. „Паника“ на Галена е за мартенското нестабилно време — непредсказуемо като паника, точно толкова реално и с еднаква бързина. „Пеперуда“ на Кати е за конеца на китката — той чака щъркела, а щъркелът се съобразява само със себе си. Тони Дачева и орк. Кристал затварят с кралски финал за месеца, чийто нрав е суверенен и не се поддава на класификация.