Татянин ден

Първо да сложим фактите на масата, преди кючекът да ги отнесе. Св. Татяна Римска е раннохристиянска мъченица от III век — по преданието загинала около 226 г., при управлението на император Александър Север. Произхождала от заможно християнско семейство и служела на Църквата като дякониса. Отказала да се отрече от вярата, затова я подложили на жестоки мъчения и я посекли — заедно с баща ѝ. Почитат я и Православната, и Католическата църква, което за една мъченица от III век е нещо като двойно гражданство.

Църквата чества паметта ѝ на 12 януари по новия календар (25 януари по стар стил). На същата дата се пада и св. Сава Сръбски — първият архиепископ на Сръбската православна църква — така че денят събира римска дякониса и сръбски архиепископ на един ред в календара, без никой да ги е питал. В народната традиция 12 януари се връзва с правене на добрини преди залез: милостиня, помощ на нуждаещите се. Кратък прозорец, точен като кючек на две — успяваш преди тъмно или отлагаш за догодина.

Като покровителка на студентите — т.нар. „Татянин ден“ — светицата е особено почитана в Русия и славянските страни, повече отколкото в българската народна практика. Тоест ако чакате студентски гуляй от български мащаб, календарът е сръбско-руски, а вие сте подранили с оптимизма. Тук се празнуват имената: Татяна, Таня, а по-слабо утвърдено и Траяна.

Кючекът в тази вечер няма богословска функция, има транспортна — пренася трапезата от милостинята преди залез до втората ракия след залез. За молитвената част и вътрешния глас на празника — „Молитва“ на Таня Боева държи името и тона едновременно. „Мой ангеле“ на Сашо Роман минава за светица покровителка, без да пита за календарен стил. „Бог ли те изпрати“ пасва на дякониса, дошла да служи. А „Дай ми любов“ и „Дилър на любов“ затварят вечерта там, където добрината преди залез вече е раздадена и остава само танцът.