Тана е една от най-скъсените форми на Татяна и черпи на 12 януари, на Татянин ден. Денят пада в разгара на януарския студ, а традицията иска добрините да се раздадат преди залез.
Тана черпи на 12 януари, на Татянин ден, в разгара на януарския студ. Празникът носи името на света Татяна Римска, а народната традиция иска добрините на този ден да се раздадат преди залез — милостиня, подадена ръка, помощ за някого по-беден, докато още има светлина. Тана празнува името в скъсената му форма, заедно с всички Татяни, без много шум и без много обяснения.
Самото име е кратка, галена форма на Татяна — свито до две срички, без нито една излишна. Татяна идва от латинското Татианус, женска форма на старо римско родово име, свързвано със сабинския цар Тит Таций. Точното първоначално значение се губи някъде в дълбочината на римската древност и никой честен речник не го връща с готова дефиниция. От същия корен растат Таня, Тата и Танка; Тана е една от най-късите отбивки по този стар път.
Света Татяна Римска е раннохристиянска мъченица от трети век — дякониса, служила на бедните и болните, посечена за вярата си по време на гоненията, по преданието заедно с баща си. По-късно в Русия ѝ лепват и втора, съвсем светска служба: покровителка на студентите, защото на нейния ден е основан Московският университет. Тана носи целия този товар в две срички, без да ѝ проличи.
Името събира две лица в една скъсена форма — раннохристиянска дякониса и небесна закрилница на всеки, който седи над учебниците до късно. Малко галени имена свързват толкова спокойно катакомбите с изпитната сесия. При Тана античната мъченица и съвременният студент някак се разбират; и двамата знаят какво е да не спиш през нощта, макар и по различни причини.
Народният обичай на деня е скромен и някак трогателно практичен — направи добро, преди слънцето да залезе. Без трапеза с обреден хляб, без хоро на площада; просто добрина, свършена навреме. В България денят няма шумния студентски блясък на Русия, където Татянин ден е повод за цяла нощ гуляй. Тук празникът минава по-тихо, повече като жест, отколкото като веселие.
В кючешкия прочит това е зимен имен ден без излишни претенции. Тана черпи в студения януари, с име, скъсено до кокал, но натоварено с история — от римската дякониса до студентския бал, който в България така и не се разгърна докрай. Има нещо честно в кратката форма: не се прави на повече, отколкото е, и точно затова празнува спокойно, без да търси одобрение.
Тони Стораро и Константин — Кома е за големия дует, с който се вдига първата наздравица на вечерта. Глория — Ледена кралица е за студената януарска драма, подобаваща на сезона и на една зимна светица. Влади Марков — 5-6 женички е за лекото, непретенциозно веселие, когато сериозността най-после си отиде. Взети заедно, трите минават през целия имен ден на Тана — от наздравицата, през зимната драма, до чистата веселба.
Татянин ден свършва в студена януарска вечер, с една добрина, раздадена преди залез, и една наздравица след него. Тана изпраща светицата тихо — късо име за дълга история.
Пожелания
Името ти идва от някакъв сабински цар отпреди хилядолетия, а точното му значение се е изгубило — рядката привилегия да празнуваш, без някой да очаква да обясниш какво.
Традицията иска добрина преди залез — в януари слънцето залязва към пет, тъй че имаш точно толкова прозорец за едно добро, преди да се стъмни и над теб.
Светицата ти служеше на бедни и болни, после в Русия стана покровителка на студентите — двата най-безпарични класа в историята намериха една закрилница, и тя ти пожелава здраве.
Дяконисата отказа да се отрече и я посякоха — ти отказваш да напуснеш трапезата преди последната наздравица, най-близкото до мъченичество, което този януари ще ти поднесе.