Ден на Независимостта

Независимостта от 22 септември 1908 г. ли е по-важна от Съединението от 1885 г.? Въпросът е исторически и няма еднозначен отговор, защото двете са в различни регистри на националното развитие и са несравними по характер. 1885 г. обединява страната физически — с административен акт и въоръжена сила; 1908 г. освобождава от формалния васалитет спрямо Османската империя чрез провъзгласяване пред свидетели и пред Света. Двете са в логически ред и двете са в националния календар като официални неработни дни от 1998 г., без да се изключват взаимно.

Денят на независимостта на България отбелязва провъзгласяването на независимостта на Княжество България от васалитета спрямо Османската империя на 22 септември 1908 г. от княз Фердинанд I. Обявяването се извършва в Търново — Старата столица — при стените на Търновградската крепост, в деня на Зачатието на Йоан Предтеча по православния календар. Поводът за провъзгласяването е Младотурската революция — момент на нестабилност в Османската империя, ползван за формален скъсване с васалния статут. Великите сили приемат независимостта. От 1998 г. денят е официален неработен ден. Тържествата се провеждат в Търново с венцелагане пред паметници и военен церемониал — форматът е устойчив. Провъзгласяването е прочетено от самия Фердинанд I в черквата „Свети четиридесет мъченици“ — тази конкретна локация в Търново е в основата на историческата приемственост, маркирана от акта на 1908 г.

Велико Търново е устойчиво свързан с провъзгласяването от 1908 г. — изборът на Фердинанд I за Търново не е случаен: Средновековната столица носи символна тежест на историческа приемственост. Паметта за 1908 г. е по-слабо представена в масовото съзнание, отколкото паметта за 1878 г. или 1885 г. — не защото е по-малко значима, а защото е по-трудна за опростено разказване. Формалният акт на провъзгласяване на независимостта изисква контекст — Берлинският договор, васалния статут, дипломатическата реакция. Тържествата в Търново са задълбочен повод за историческа памет, поддържана с реална последователност. Изборът на деня на Зачатието на Йоан Предтеча — 22 септември — не е случаен: символичното свързване с православния календар е характерен за начина, по който националните актове са намирали сакрален ориентир в религиозните дати. Търново като място носи самото това послание — там е Второто Българско царство, там са великите търновски патриарси.

Picks-ите за 22 септември следват тържествения регистър без излишно напрежение. „Heroes“ на Орк. Димо Бенд е за историческите решения с тежест — Търново 1908 г. е именно такова. „7 дена 7 нощи“ на Сашо Роман е за Търново — историческата тежест на избора на място се поема с характерен темп и без декларации. „Кралица съм аз“ на Тони Дачева и Орк. Кристал е за независимата и горда страна — независимостта от 1908 г. има точно такъв характер. „Най ми е добре“ на Кати затваря деня — заглавието е кратката версия на всяка декларация за независимост.