Света Ирина

Св. Ирина е раннохристиянска великомъченица от I век — почитана като първата жена, удостоена с този чин на светост. Родена е като Пенелопа в знатно езическо семейство в областта Мигдония, Македония. Приема християнството и е кръстена под името Ирина — от гръцки „мир“ — от св. Тимотей Ефески, ученик на апостол Павел. За проповядването на Христа претърпяла тежки гонения и мъчения; според житието обърнала към вярата баща си и множество езичници. Почита се и от Православната, и от Католическата църква на 5 май.

Забележи механиката: жена, чието име буквално означава мир, влиза в житие, съставено предимно от гонения и мъчения. кАЙсетка разпознава схемата от хиляда сватби и кръщенета — човекът с най-кроткото име рядко живее най-кроткия живот. На 5 май се чете житието и страданието ѝ, а вярващите се молят за мир в семейството, здраве и застъпничество. Молба разумна, защото мирът в семейството обикновено се оказва по-труден за постигане от повечето мъченически чинове.

Тъй като празникът е предимно църковен, устойчиви народни обичаи няма. Популярните поверия по някои светски сайтове — да не се клюкарства, да не се оставят немити съдове — не са потвърдени от православни източници, така че кАЙсетка ги оставя там, където им е мястото: в бележката под линия. Няма нужда да измисляш табу върху мивката, за да уважиш една великомъченица от I век.

Именният календар слага под 5 май цяла върволица: Ирина, Ирена, Иринка, Ириней, Мира, Мирослав, Мирослава, Мирчо. „Мир-“ имената влизат заради превода на „Ирина“ = „мир“ — групиране в календара, не богословска връзка със самата светица, но масата не прави разлика, когато вдига чаша. За тази трапеза кАЙсетка вади „Молитва“ на Таня Боева и „Бог ли те изпрати“ за молитвената права част, „На мъжете, които не обичах“ за миналото, което всяка Ирина носи под мира си, и „Ало“ за момента, в който застъпничеството мине в телефонен разговор през половин маса.