Свети Кирил и Методий

На 11 май православната църква отслужва празнично богослужение в памет на светите равноапостолни братя Кирил и Методий — родените в Солун през IX в. богослови и учени, дето сглобиха първата славянска азбука, глаголицата, и преведоха богослужебните книги на старобългарски. Тоест същият език, на който после някой написа „дай тули“ и го изпяха на девет осмини. Църквата ги нарича „славянски апостоли“, а през 1980 г. папа Йоан Павел II ги обяви за съпокровители на Европа — двама солунски братя патентоват буквите, а векове по-късно с тези букви се набива текстът на кючека от тонколоните.

Денят е имен ден за всеки Кирил, Киро, Кирчо, Методи и производните — тоест масата ще вдига наздравица за човек, чието име в кръщелното свидетелство е изписано с азбука, направена от именниците на празника. Красив цикъл: буквата, кръщелното, поканата за имен ден и накрая надписът върху тортата — всичко минава през две ръкописни глаголически чертички от IX век.

С паметта на братята е вързан и по-шумният 24 май — държавният и културен празник на българската азбука, просвета и книжовност, чието честване тръгва от Възраждането, за първи път организирано през 1851 г. по инициатива на Найден Геров в Пловдив. 11 май е тихата, църковната половина; 24 май е тази с духовите оркестри. кАЙсетка обслужва и двете, защото кючекът също е книжовност — просто нотирана на друга азбука, тази на дюдюкащата тонколона.

За именниците изборът е ясен. „Молитва“ на Таня Боева държи вечерта в църковен регистър, преди да се разпасе. „Имен ден“ на Веселин Маринов е буквалната поръчкова наздравица за всеки Кирил и Методи на масата. Емилия — „Молитва за децата на България“ продължава просветителската тема, ама вече през олелията. А „дай тули“ затваря кръга: старобългарският, доведен до логичния си финал на дансинга, точно както братята не са го замисляли.