Киро празнува на 11 май заедно със светите братя Кирил и Методий. Имен ден е — черпи се вкъщи, а поводът дели датата с азбуката, която Кирил остави.
Киро черпи на 11 май — деня на светите братя Кирил и Методий, но за носителите на името това е преди всичко имен ден. Църквата отслужва празнично богослужение за двамата солунски братя, а Киро вади ракията и чака да се изредят поздравите, защото на имен ден се празнува без покана — идва който се сети.
Името идва от Кирил, а Киро е кратката му, домашна форма. Кирил произлиза от гръцкото Кирилос, а то — от кириос, „господар“ или „Господ“; в християнския прочит името значи „този, който принадлежи на Господа“. Значението е леко иронично за толкова домашно име — в основата седи власт, а Киро я носи по чехли. Зад свойското Киро стои титла; от корена растат Кирил, Киро, Кирчо, а по женска линия Кира и Кирилка.
Светците са Свети Кирил и Методий, равноапостоли, родените в Солун братя, които създават глаголицата и превеждат богослужебните книги на старобългарски, слагайки началото на славянската книжовност. Кирил — Константин Философ — е ученият, дал буквите; Киро носи неговото име, без никой да го е молил да измисля азбука. От същата памет по-късно израства и държавният празник на 24 май, но 24 май е за венците и речите — 11 май остава на Киро и на трапезата му.
В българската къща имен ден дълго тежеше повече от рождения — на рождения броиш годините си сам, на имен ден цялата фамилия ти носи бонбони и очаква трапеза. Киро знае реда: сутрин черква за по-набожните, следобед маса, на която всеки роднина е убеден, че точно неговият тост е най-важният. Идва и съседът, когото никой не е канил, но носи бутилка и това му отваря стол — на имен ден вратата стои отворена по традиция, не по желание.
Кючешкият прочит на Кировден е за момента, когато господарят от етимологията слезе до нивото на масата. Името обещава титла, вечерта доставя оркестър, а Киро — който цяла година е слушал своя шеф — за една нощ става шефът на дансинга. Тази малка, временна власт над вечерта е най-честната част от празника: утре пак ще е обикновен, но тази вечер оркестърът свири за него и това никой не му го оспорва.
Симпатяги — За милиони няма закони е за господаря от името, който тази вечер решава, че правилата важат за другите. АЗИС — хоп е за суровата кючешка тяга, която вдига масата, преди тостовете да са свършили. Орк. Кристали — Харчи пари е за именика, който плаща за цялата трапеза, защото на имен ден стиснатостта е забранена. Взети заедно, трите държат Кировден в баланс — властта на вечерта, кючекът, който я движи, и парите, които горят на масата.
Кировден свършва, когато последният роднина остави чашата и се сети, че утре е работен ден. Господарят на вечерта пак става Киро, а ракията се прибира до следващия 11 май.
Пожелания
В основата на името ти седи „Господ“ и „господар“, но ти носиш тази власт по чехли — цялото ти владение е дистанционното и столът до прозореца.
Цяла година принадлежиш на шефа си — точно това значи името ти, „който принадлежи на Господа“ — а тази вечер за няколко часа шефът на дансинга си ти.
Рождения ден си го броиш сам; на имен ден роднините идват с бонбони и чакат трапеза — излиза по-евтино да остарееш, отколкото да си именик.
Кирил измисли цяла азбука; от теб на единайсети май не се иска и това — носиш името му наготово и просто вадиш ракията.