Методия дели 11 май с Кирил и Методий — по-пълната, по-книжовна форма на името на организатора измежду двамата братя. Имен ден за всички, които държат нещата подредени, докато друг събира овациите.
Методия празнува на 11 май, заедно с Кирил и Методий — двамата солунски братя, донесли писмеността на славяните. Църквата отслужва празнично богослужение в тяхна памет, а хората с това име сядат на трапезата с една буква повече от обикновените Методиевци.
Името идва от гръцкото Методиос — от „мета“ (след, по) и „ходос“ (път). Буквално значи „вървящ по пътя“ или „търсещ“, което за човек, дал посока на цяла писменост, звучи почти прекалено уместно. От същия корен растат Методи, Мето и Методий, а Методия е по-пълната, по-книжовна форма. Крайното -ия го нарежда при Илия, Захария и Матия — старите, библейски звучащи мъжки имена, при които окончанието е повече тежест, отколкото украса.
Светецът зад името е Свети Методий, равноапостол — по-големият от двамата братя и организаторът на мисията. Докато Кирил измисля буквите, Методий превежда богослужебните книги докрай, става архиепископ и защитава правото на славяните да служат на собствен език — кауза, за която го свалят, съдят и хвърлят в затвор, преди папата да го освободи. Методия носи името на онзи, който върши тежката работа по устройването, докато друг блести.
В народната и училищната памет двамата братя почти не се разделят — гледат от една и съща икона, от една и съща стена над черната дъска, един до друг в основата на всяка азбука. На 24 май същите деца ще ги носят на портрети из площада и ще пеят „Върви, народе възродени“, без много да се замислят кой от двамата какво точно е свършил. Методия стои откъм по-малко бляскавата, но не по-малко важна половина: тази, която устройва, защитава и докарва започнатото докрай.
В кючешкия прочит денят на Методия е празник на организатора — на човека, без когото блестящата идея би останала само хрумване на масата. Носителите на това име черпят с тихото достойнство на онези, които държат нещата да работят, докато овациите остават за друг. Затова имен ден им се полага двойно: веднъж за буквите и веднъж за това, че някой е трябвало да ги подреди.
Орк. Енерджи Котел — преславски кючек за майстори е за майсторите, поели делото нататък — точно като учениците, довели азбуката до Преслав. Кали — Наща система 4 4 2 е за подредбата и системата, намигване към „методичния“ в корена на името. Сашо Роман — Царят на нощта е за момента, в който административната тежест отстъпи на короната на нощта. Взети заедно, трите държат деня в баланс — между занаята, подредбата и веселието, което ги възнаграждава.
Денят на Методия свършва в същата майска вечер, в която празнува и Кирил. Буквите бяха подредени, делото — докарано докрай, а кючекът изпраща по-пълната форма на името рамо до рамо с всички Методиевци.
Пожелания
Името ти значи „вървящ по пътя“, „търсещ“ — за човек, дал посока на цяла писменост, звучи почти прекалено уместно; носиш книжовната форма, с едно „я“ повече от обикновения Методи.
Кръстен си на организатора — онзи, който свърши цялата административна част, а наградата му беше съд и затвор, докато Кирил остана с хубавата половина: азбуката и славата.
Две имена на един портрет, една песен на площада и нула души, които различават кой какво е свършил — овациите пак за Кирил, тежката работа пак за теб.
Крайното „-я“ те нарежда при Илия и Захария — старите библейски имена, при които окончанието е повече тежест, отколкото украса, и я носиш цял живот като архивен номер.