Методийка празнува на 11 май — имен ден на Кирил, Методий и всички производни на двете имена. Рядка женска форма върху гръцки корен, чийто ден минава с кючек.
Методийка дели 11 май с двамата солунски братя — Кирил и Методий, дали писменост на славяните. Тя носи женската форма на по-неохотно раздаваното от двете имена: докато Методи и Методий още се срещат, Методийка е рядкост дори в стар селски регистър — име, което човек по-скоро вижда на надгробна плоча, отколкото на кръщелно свидетелство.
Името идва от гръцкото Методиос — от „мета“ („по, след“) и „ходос“ („път“) — и означава „вървяща по пътя“, „методична“, „подредена“. От същия корен растат Методи, Методий и Методия, а Методийка е умалително-женската форма — българското „-ка“, долепено към чужд гръцки корен, както в половината имена от календара.
Светците са Кирил и Методий, равноапостоли, донесли азбуката на славяните. Ако Кирил е философът с буквите, Методий е организаторът — архиепископът, който извоюва правото славяните да служат на собствения си език, плати за това със съд и затвор и подготви учениците, понесли делото нататък. Методийка носи името точно на тази половина: онази, която върши тежката административна работа, докато другият получава овациите.
В народната памет двамата братя почти не се разделят — честват се заедно, изобразяват се заедно, стоят рамо до рамо в основата на славянската просвета. Празникът на 11 май е богослужение в тяхна памет и имен ден за всички Методиевци и производните им, а Методийка стои в най-тънкия край на този списък, една на десет хиляди.
Църковният имен ден на 11 май има и светски двойник — 24 май, Денят на славянската писменост и култура, чието честване тръгва от Възраждането и е организирано за първи път в Пловдив през 1851 г. по идея на Найден Геров. Методийка попада между двете дати: веднъж в календара на светците, веднъж в календара на буквите.
В кючешкия прочит Методийка е жената-организатор — тази, без която блестящата идея остава само идея, а масата не е сложена. Тя черпи с тихото достойнство на онези, които държат нещата да работят, докато друг вдига наздравицата, и подрежда трапезата така, все едно я е измерила с линийка. Кючекът е за момента, в който системата, менюто и сметката са уредени и остава само неадминистративното веселие.
Кали — Наща система 4 4 2 е за жената, която има система за всичко, включително за реда, по който гостите сядат. Глория — Ненаситна е за апетита на празника, който не се засища до сутринта. Малките пантери — Калинка е за лекия, танцувален край на деня, когато административната тежест най-после отстъпва. Взети заедно, трите държат деня в баланс — между реда, апетита и танца.
Денят свършва в същата майска вечер, в която празнува и мъжката форма на името. Буквите бяха защитени, масата — сложена, и кючекът изпрати Методийка през пролетния ѝ ден, една на десет хиляди, но точно на място.
Пожелания
Име, което надгробните плочи помнят по-добре от родилните домове — толкова е рядко; и въпреки това изниква точно на празника на буквите, сякаш нарочно.
Значиш „подредената“, „методичната“ — българското „-ка“, долепено към чужд гръцки корен, както в половината имена от календара; носиш ред дори в собственото си кръщелно.
Кръстена си на онзи брат, чиято отплата за защитата на езика беше затвор, докато другият прибра овациите; женската форма наследи и двете — работата и сметката за нея.
Попадаш между два календара — светците на единайсети май и буквите на двайсет и четвърти; докато другите празнуват веднъж, ти подреждаш трапезата за двете дати.