Иринка носи цялата дума за мир, а на 5 май мирът е последното, което кючекът признава. Празникът е църковен, в памет на света Ирина, така че народни обичаи почти няма.
Иринка празнува на 5 май, заедно с всички Ирини, Ири и Ирени, в памет на света Ирина Македонска. В този ден църквата чете житието и страданието на светата великомъченица, а вярващите се молят за мир в семейството и за здраве. Понеже празникът е предимно църковен, около него не са се навързали шумни народни обичаи, остава само тихото прекръстване и една свещ пред иконата.
Иринка е галената, умалителната форма на Ирина, а самата Ирина идва право от гръцкото ейрене, εἰρήνη, думата за мир и покой. От този корен растат Ира, Ири и Иринка, все форми на едно от най-меките по значение имена в целия календар. Гърците са издигнали думата в богиня, Ейрене, покровителката на мира, така че Иринка носи в кръщелното си цяло божество на спокойствието, само смалено до едно нежно, домашно име.
Името носи и византийска, императорска сянка, защото няколко императрици на Константинопол са се казвали Ирина. Така Иринка се разтяга между кроткото си значение и властните си съименички, име за мир, носено и от мъченици, и от императрици, преди да се смали до галеното, домашно звучене, с което го знаем днес.
Самата света Ирина е родена като Пенелопа, в знатно езическо семейство в областта Мигдония, Македония, някъде в първи век. Приема християнството и е кръстена под името Ирина от свети Тимотей Ефески, ученик на апостол Павел, и точно тогава Пенелопа става Ирина, мирната. Заради проповядването на Христа преживява тежки гонения, но според житието обръща към вярата собствения си баща и множество езичници.
Има горчива ирония в това име за мир да принадлежи на великомъченица, жена, чийто живот е бил всичко друго, но не и мирен. Иринка носи обещание за покой, платено с най-немирната възможна смърт, и точно този контраст между значението и съдбата държи името в паметта, а не го оставя да се изгуби между другите пролетни светци.
В кючешкия прочит денят на Иринка е пролетен имен ден с най-мирното възможно значение, празнуван с най-немирната възможна музика. Иринките черпят сред майската зеленина, с достойнството на име, което значи покой, и после сядат на трапеза, където покой изобщо не се предвижда. Обещанието за мир, вписано в кръщелното, се сблъсква весело с чалгата, която мир не признава, и точно в този сблъсък е чарът на деня.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за самочувствието на именичката, която за един ден е кралица на трапезата. АЗИС — хоп е за модерната, скоклива енергия на вечерта, когато краката вече не питат за разрешение. Тони Стораро и Галена — Шефката е за размаха, за момента, в който Иринка поема командването на масата. Взети заедно, трите песни минават през целия ден, от царственото самочувствие, през скока, до размаха на един пролетен имен ден.
Денят на Иринка свършва в мека майска вечер, изпратен с наздравица за най-мирното име, носено от мъченица. Мирът остана в значението, а кючекът се погрижи за всичко останало.
Пожелания
Носиш цялата дума за мир, наследена от великомъченица, чийто живот е бил всичко освен мирен — обещанието е в кръщелното, сметката я плати тя.
Света Ирина се е родила Пенелопа и чак кръщенето я е направило „мир“; ти получаваш мира наготово в името си и го изхарчваш до последната майска наздравица.
Име, което значи покой, а на твоята трапеза покой не се предвижда по програма — 5 май, зеленина отвън, размах отвътре.
Празникът ти е църковен, без народни обичаи — свещ, житие и молба за мир; всичко останало по кючека си го уреждаш сама, без официален обред.