Ирина идва от гръцкото ειρήνη — мир. Чества се на 5 май. Света Ирина Македонска е сред по-ранните мъченици в православния мартиролог.
Ирина е име, което значи „мир“ — от гръцкото ейрене, самата дума за мир и покой. Чества се на 5 май, в памет на света Ирина Македонска, една от най-ранните християнски мъченици, чието име, парадоксално, означава точно обратното на съдбата ѝ.
Името идва от гръцкото ейрене и означава „мир“ — същият корен, който гърците са издигали в богиня, Ейрене, покровителката на мира. От корена растат Ира, Ири, Иринка — форми на едно от най-меките по значение имена в целия календар. То не назовава стихия или добродетел на действието, а състояние — покоя, отсъствието на война.
Светицата е света великомъченица Ирина Македонска, живяла според преданието още в първи век и сред най-ранните християнски мъченици. Житието ѝ разказва за девойка от знатен род, приела вярата и претърпяла тежки изпитания заради нея, преди да загине. Има горчива ирония в това име, което значи „мир“, да принадлежи на мъченица — жена, чийто живот е бил всичко друго, но не и мирен. Точно този контраст между значението и съдбата прави Ирина запомнящо се: обещание за покой, платено с най-немирната възможна смърт.
Името носи и византийска, императорска сянка — няколко императрици на Константинопол са се казвали Ирина, най-известната от които управлява самостоятелно империята в края на осми век, рядкост за жена в онази епоха. Така Ирина се разтяга между кроткото си значение и властните си носителки: име за мир, носено и от мъченици, и от императрици.
В народния календар празникът ѝ пада в началото на май, в разгара на пролетта. Ирините черпят сред пролетната зеленина, носейки име, което значи самия мир, в един от най-меките сезони на годината.
В кючешкия прочит денят на Ирина е пролетен празник с най-мирното възможно значение. Ира, Ири и Иринки черпят сред майската зеленина, с достойнството на име, което значи покой. Кючекът е за момента, когато мирното значение отстъпи на съвсем немирното веселие. Има известна ирония в това име за мир да се празнува с най-шумната възможна музика. Обещанието за покой, вписано в кръщелното, се сблъсква весело с чалгата, която покой не признава — и точно в този сблъсък е чарът на празника. Ирина носи мир в значението си, но на имен ден мирът е последното, което някой търси, а кючекът — първото.
Ивана — Смукача е за суровата, безцеремонна енергия на празника. АЗИС — хабиби е за чувствената, модерна нотка на вечерта. Орк. Кристали — Gozilla е за размаха на трапезата. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от суровата енергия, през чувствеността, до размаха на един пролетен имен ден.
Денят на Ирина свършва в мека майска вечер, изпратен с наздравица за най-мирното име, носено от мъченица. Мирът остана в значението; мъченицата плати за вярата; кючекът изпрати света Ирина през пролетния ѝ ден на покой и противоречие.
Пожелания
Името ти значи „мир“, а светицата зад него е загинала по възможно най-немирния начин. Носиш кръщелно, което житието на собствената ти светица опровергава ред по ред.
Ейрене е била богиня на мира; ти празнуваш мира с най-шумната възможна музика. Покоят се предава още с първия тон на оркестъра.
Най-известната носителка на името ти е управлявала сама цялата Византийска империя — рядкост за жена в онази епоха. Ти управляваш сама най-много семейната група във Viber на 5 май.
Мир в значението, мъченица в житието, императрица в историята — а на празника ти нищо от трите не оцелява след третия кючек.