Мирослав празнува на 5 май, в деня на света Ирина, защото и двете имена носят „мир“ в основата си. Празникът е предимно църковен, без установени народни обичаи — трапезата е по желание.
Мирослав празнува на 5 май, на света Ирина, и това не е грешка в календара. Ирина на гръцки значи „мир“, Мирослав носи същия „мир“ в началото си, а българският календар подрежда имената по смисъл, не по буква — който носи мира в името си, черпи в деня на светицата на мира.
Името е старославянско, съставено от два корена — „мир“ и „слав“. „Мир“ значи покой, тишина, отсъствие на война, а в старите славянски езици е значел и „свят“, целия обитаем свят наведнъж. „Слав“ идва от „слава“ — известност, чест, признание. Събрани, двата корена дават „славен мир“ или „мир и слава“, пожелание животът да мине в покой и почит. От Мирослав растат Миро, Мирчо и Мирко, а женската форма е Мирослава.
Светицата е света великомъченица Ирина Македонска, живяла според преданието още в първи век, сред най-ранните християнски мъченици. Родена като Пенелопа в знатно езическо семейство, тя приема вярата и е кръстена Ирина — „мир“ — от свети Тимотей Ефески, ученик на апостол Павел. Заради проповядването на Христа претърпява тежки гонения и мъчения. Мирославите празнуват в нейния ден именно заради този споделен „мир“, вписан и в новото ѝ име, и в тяхното.
Празникът е предимно църковен, затова устойчиви народни обичаи няма — няма обредно ястие, няма гадания, няма нищо, което селото да е добавило към деня през вековете. На 5 май се чете житието и страданието на светицата, а вярващите се молят за мир в семейството и за здраве. Празник без фолклорна украса, само с молитва за покой — рядкост в календар, който обикновено намира повод за трапеза при всяко име.
В кючешкия прочит денят на Мирослав е упражнение по ирония. Име, което значи „мир и слава“, се празнува с музика, която не признава нито мир, нито тишина. Мирославите носят покоя в кръщелното си, а после го изпращат с най-шумната възможна чалга — защото на имен ден мирът е последното, което някой търси в България. Славата обаче пасва идеално: за една вечер Мирослав е точно толкова славен, колкото трапезата издържи, и никой не се бори с иронията, а вдига чашата за нея.
Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за суровия глад на трапезата, за жаждата, която отваря вечерта. Теодора — Как ме кефиш е за модерната, закачлива нотка, за момента, в който покоят окончателно отстъпва. Сашо Роман — Царят на нощта е за размаха, за короната, която имен ден слага на един Мирослав за една нощ. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от глада на трапезата, през веселието, до короната на нощта.
Денят на Мирослав свършва в мека майска вечер, изпратен с наздравица за име, което значи мир, отпразнувано без капка мир. Покоят остана в кръщелното, славата плати за вечерта, а кючекът изпрати Мирослав през деня на светицата на мира.
Пожелания
Име, което значи „мир и слава“, а на имен ден в България мирът се зарязва пръв — остава славата, с гаранционен срок горе-долу колкото последната пълна чаша.
„Славен мир“ ти пише в кръщелното; на практика си славен за една вечер и мирен чак когато последният гост си тръгне.
Празникът ти е чисто църковен — нито обредно ястие, нито гадание, само житие и молитва за покой; целия фолклор го внасяш сам, на уредба.
Носиш покоя в първата половина на името си и го изпращаш с най-шумната чалга — за да ти напомни, че мир в България се обявява чак след като всички са се прибрали.