Савинден

На 5 декември църквата чества преподобни Сава Освещени — палестински отшелник, живял 439–532 г. постъпил в манастир на 8-годишна възраст, а по-късно се подвизавал сам в пустинните места край река Йордан. Основал прочутата Велика лавра близо до Йерусалим, подредил богослужебния устав (Типика) и умрял на 94 години. Наречен е „Освещени“, защото приема свещенически сан — тоест титлата е буквално длъжностна характеристика, а не комплимент. Човек, който девет десетилетия строи устройството на монашеството, накрая влиза в календара с една дума за професионалната си биография.

Защото това е второто, паралелно лице на деня — българската зимна традиция. Тук Савинден виси в грозда около Никулден и светецът-отшелник тихомълком сменя пола: възприема се като светица, сестра на св. Варвара и св. Никола, покровителка на болестите, конкретно чумата. Оттам е и разпределението на труда в поговорката — „Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава“. Трима светци, едно домакинство, ясно кой меси и кой само сяда на трапезата. На този ден жените месят и раздават питки и обредни хлябове за здраве и берекет, приготвя се част от Никулденската трапеза, а на места се вари жито за помен на покойниците. Значи в един и същи ден печеш за живите и вариш за умрелите, без пауза между двете тави.

Кючекът в тази география се държи като питката — раздава се на всички, без да пита кой е дошъл за здраве и кой води чумата за ръка. И понеже Сава пече, докато Варвара вари и Никола гощава, редът тук е нагласен точно за такава трапеза: „Молитва“ на Таня Боева стои на богослужебната част, „Птичи грип“ на Сава бенд свири и на името на светеца, и на покровителството над болестите наведнъж, „Знам диагнозата“ на Галена държи чумната тема, без да я драматизира, а „Бедни и богати“ на Тони Дачева сяда точно там, където жито и берекет се делят поравно между живи и покойници.