Савка празнува на Савинден, 5 декември — женското, умалително лице на Сава, забито в зимния празничен цикъл около Никулден. Черпи се с питки за здраве, малко преди Коледа да поеме календара.
Савка споделя Савинден на 5 декември със Свети Сава — зимен именен ден, забит в най-натоварената част на декември, точно преди Никулден и Коледа да си поделят останалото. В този ден жените месят и раздават питки и обредни хлябове за здраве и плодородие, а част от трапезата вече поглежда към Никулден. Поговорката разпределя труда сухо: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава“ — на Савка се пада печенето, брашно, гореща фурна и къща, която мирише на топъл хляб.
Името Савка е женската, умалителна форма на Сава — тръгва от мъжкото име и се смалява до нещо домашно и износено. Сава идва от арамейското „sava“ (еврейско „saba“) със значение „старец“, „дядо“, „мъдрец“, и влиза в християнския свят през гръцката форма Σάββας. От същия корен растат Сава, Савина, Савчо — цяло семейство около една идея за старост и мъдрост. Савка е женското лице на тази идея.
Зад празника стои Свети Сава Освещени — палестински отшелник от VI век, роден в Кападокия, който на осемгодишна възраст влиза в манастир, а по-късно се подвизава в пустинните места край река Йордан. Основава прочутата Велика лавра близо до Йерусалим и оставя богослужебен устав, който подрежда православното монашество и до днес. Наречен е „Освещени“, защото приема свещенически сан — рядка чест за човек, който цял живот е бягал от хората и от всякакво внимание.
В българската народна представа обаче Сава често сменя пола и става светица — сестра на Варвара и Никола, покровителка на болестите, която на места отговаря дори за чумата. Зимният триптих я нарежда по средата: Варвара вари житото, Сава пече хлябовете, Никола посреща гостите. Савка наследява средната роля — тази с брашното по ръцете и фурната, която в този ден не спира да пече.
В кючешкия прочит Савинден е зимен именен ден с бабешка тежест. Име, което буквално значи „старица“ и „мъдрец“, се празнува от жени, които в повечето случаи нито са стари, нито държат да им се напомня — и точно това несъответствие го прави смешно. Савка черпи в началото на декември, между питките за здраве и житото за покойниците, със спокойствието на човек, който е виждал достатъчно зими, за да не се впечатлява от поредната.
Кали — Медовина е за топлината на обредната трапеза, за медовината, която сгрява една студена декемврийска вечер. Валдес — Жега е за жегата, която кючекът внася насред най-мразовития край на годината, напук на календара. Ивана — Шампанско и сълзи е за самото веселие — шампанското за живите и лека сълза към житото за покойните. Взети заедно, трите минават през целия Савинден: топлина, пламък и веселба с помен отдолу — трите лица на един зимен празник.
Савинден със Савките свършва в студена декемврийска вечер, с изстинала фурна, раздадени питки и жито, оставено за онези, които вече не черпят. Името обеща старост и мъдрост; кючекът се направи, че не е чул, и завъртя уредбата още веднъж.
Пожелания
Кръщелното ти значи „мъдрец“ и „старица“ — и някак календарът е решил да ти честити и двете наведнъж, всеки декември, все едно ти прави услуга. Приеми го с достойнството на човек, който няма да коментира.
Наставката „-ка“ ти лепва галено умалително върху дума за „старица“ — все едно да сложиш панделка на здравна книжка. Гальовно е, но не заблуждава никого.
Забита си точно по средата — между Варвара, която вари, и Никола, който гощава с риба. Двамата ти съседи в календара са къде-къде по-известни, а работата пак пада на теб, печещата.
На своя ден сядаш начело с изражението на човек, комуто нищо ново не могат да поднесат — нито поредната зима, нито поредната скарана роднинска маса. Галеното на един пустинник ти дава право да мълчиш многозначително.