Анастасовден

На 22 декември Българската православна църква почита св. великомъченица Анастасия Узорешителница — наричана и Фармаколитрия, „лечителка от отрови“. Родена в знатно римско семейство, тя приема християнството по време на Диоклециановите гонения и посвещава живота си на затворените и измъчвани заради вярата християни. По преданието приема мъченическа смърт в началото на IV век. Наречена е Узорешителница, защото според житието избавяла окованите от техните вериги и страдания — светица, която буквално сваля окови, докато кючекът обикновено разхлабва само вратовръзки.

Към нея вярващите отправят молитви за болни, бременни и родилки; почита се като застъпница и лечителка. В народния календар празникът е разпространен главно в Родопите, където св. Анастасия се свързва с олицетворението на смъртта. Според поверията на този ден жените, и особено майките, не вършат домашна работа — за да умилостивят смъртта и да опазят децата си от болести. Ден без метене и без готвене, в който страхът от смъртта върши повече от всеки препарат.

кАЙсетка е свирила на достатъчно погребения, за да знае, че лечителка и смърт седят на една маса — в Родопите просто им сложили едно и също име. Кючекът тук не е за наздравица; той е за онова умилостивяване, за което говорят бабите — тропаш тихо, за да не събудиш нещото под пода.

Затова подборът върви по молитвената линия: „Молитва“ на Таня Боева и „Молитва за децата на България“ на Емилия държат тона на майките, които днес пазят децата. „Знам диагнозата“ на Галена е за лечителката от отрови, „Бог ли те изпрати“ на Софи Маринова — за застъпницата, а „Прошка няма“ на Джаго остава за смъртта, която в родопското поверие не се пазари.