Анастасовден е на 22 декември, три дни преди Коледа, когато всички Анастасии, Насти и Таси черпят. Празникът е на св. Анастасия Узорешителница, а името означава „възкресение“.
Анастасовден пада на 22 декември, три дни преди Коледа, и е денят, в който всички Анастасии вдигат наздравица, докато останалата част от страната още обикаля за подаръци. Настя, Тася, Стаска и Шинка черпят на самия праг на най-натоварената седмица в годината, така че масата им често се дели със списъка за коледното пазаруване.
Името е от гръцки произход и идва от думата „анастасис“ (ἀνάστασις), която значи „възкресение“. Анастасия е женската форма на Анастасий и буквално носи значението „възкръсналата“ — едно от малкото имена в календара, което описва не добродетел или цвете, а самото връщане към живот. От същия корен растат Настя, Наста, Настасия и Анастаса, а народният език ги съкращава до Тася, Стаска, Таша и чак до Шина и Шинка.
Светицата е св. великомъченица Анастасия Узорешителница — знатна римлянка, приела християнството и посветила се на грижата за затворените и измъчваните заради вярата по време на Диоклециановите гонения. Приема мъченическа смърт в началото на IV век. Наричат я „Узорешителница“, защото според житието избавяла оковани от веригите им, а другото ѝ име, Фармаколитрия, значи „избавителка от отрови“. Покровителка, чието име означава възкресение, а делото ѝ е да сваля окови и да лекува.
В народния календар денят е най-жив в Родопите, където св. Анастасия се свързва с олицетворението на смъртта. Затова на 22 декември жените, и особено майките, не пипат домашна работа — не перат, не предат, не тъкат, за да умилостивят смъртта и да опазят децата си от болести. Логиката е обратна на всичко останало в календара — тук почивката не е награда, а предпазна мярка. Ден, в който безделието е ритуал, а не мързел.
В кючешкия прочит Анастасовден е странно тих празник за име, което значи възкресение. Църквата почита избавителка, която сваля вериги; народът я чества, като не мие чиниите. Между двете стои цялата българска логика — светица за болните, бременните и родилките, към която се обръщат с най-земните си молби, кацнала точно преди Коледа да заглуши всичко. Затова Анастасовден е ден за онези, които вярват едновременно в молитвата и в късмета, и няма да откажат нито едното, нито другото.
Орхан Мурад — Ах, жени държи галантния тон, с който всяка Анастасия има право да седне начело на масата на своя ден. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за самата веселба, която все пак се събира въпреки тежкия календарен съсед. Орлин Памуков — Стрелата е за движението и лекотата, далечно ехо на „Узорешителница“, която разхлабва възлите. Взети заедно, трите песни държат тона на Анастасовден: сериозен по произход, весел на масата и достатъчно бърз, за да не затъне в декемврийската тъмнина.
Анастасовден свършва тихо, защото Коледа вече чука на вратата и краде вниманието. Веригите бяха свалени, чиниите останаха немити, а кючекът изпрати всички Насти и Таси през краткия им ден преди голямата лудница.
Пожелания
Името ти значи „възкресение“, а светицата сваля вериги и избавя от отрови; носиш най-голямото обещание в календара, поднесено три дни преди Коледа да го заглуши.
На твоя ден не се пере, не се преде, не се тъче — не като почивка, а за да умилостивиш смъртта; единственият празник, където безделието е предпазна мярка.
Обръщат се към теб болните, бременните и родилките с най-земните си молби — в държава, където светица за здраве още върши повече от здравната каса.
Наричат светицата „Узорешителница“, защото развързвала окови; ти на своя ден развързваш само тапата и оставяш чиниите немити за здраве.