Сийка празнува на Анастасовден, 22 декември — три дни преди Коледа. Кратка форма на Анастасия, така че и Сийките, и Анастасиите вдигат чаша на същата дата.
Сийка празнува на Анастасовден, 22 декември — три дни преди Коледа, в най-тъмната част на годината, когато денят е толкова къс, че почти се разминава сам със себе си. Празникът носи името на света Анастасия, а всички Сийки, Сии и Анастасии сядат на трапезата точно преди голямата коледна суетня да завземе седмицата.
Името Сийка е къса, галена форма на Анастасия — едно от онези български имена, откъснали се толкова далеч от корена си, че малцина се сещат за връзката. Анастасия идва от гръцкото „анастасис“, което значи „възкресение“. От същия ствол растат Ася, Сия, Настя и Тася — цяло семейство къси форми на едно тежко църковно име. Народното ухо го е сближило и с глагола „сияя“, светя, оттам и топлото усещане, че Сийка значи нещо светло, макар произходът да сочи право към Възкресението.
Света Анастасия носи прозвището Узорешителница — избавителка от окови. Родена в знатно римско семейство, тя приема християнството и посвещава живота си на затворените и измъчваните заради вярата по време на Диоклециановите гонения, докато сама не приема мъченическа смърт в началото на IV век. Наричат я Узорешителница, защото според житието избавяла окованите от веригите им — светица за всички, които някой някъде държи заключени.
В народния календар, особено в Родопите, денят има по-тъмен цвят. Там света Анастасия се свързва с олицетворението на смъртта, затова на 22 декември жените — най-вече майките — не вършат никаква домашна работа. Не перат, не предат, не месят: цял ден скръстени ръце, за да умилостивят смъртта и да опазят децата от болест. Единственият ден в годината, в който безделието е обред, а не мързел.
В кючешкия прочит Анастасовден е странен празник — имен ден, кацнал върху ден за помиряване със смъртта. Сийка черпи в ден, в който баба ѝ някога е седяла със скръстени ръце, за да не разсърди онова, което рано или късно идва за всички. Има нещо много българско в това да празнуваш име, което значи „възкресение“, точно когато навън всичко изглежда мъртво и премръзнало. Светлината от „сияя“ и възкресението от „анастасис“ се събират в един и същ къс декемврийски ден.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за достойнството, с което всяка Сийка има право да седне начело на трапезата в своя ден. Тони Стораро ft Галена — Шефката е за жената, която държи цялата къща изправена — същата, която на този ден показва власт, без да мръдне пръст. Тошко Тодоров — Вале, Вале носи по-лекото, танцувално настроение, колкото да отблъсне ранния зимен мрак. Взети заедно, трите държат тона на Анастасовден: женски, достоен и точно толкова ведър, че да не оставят смъртта да води хорото.
Анастасовден свършва тихо, три дни преди Коледа, в една от най-дългите нощи на годината. Веригите бяха свалени, ръцете — оставени в скута, а кючекът изпрати Сийка през тъмния ѝ празник с едно име, което напук на всичко значи възкресение.
Пожелания
Баба ти е седяла на този ден със скръстени ръце, за да не разсърди смъртта; ти сядаш със скръстени ръце, защото имен ден е и днес готвят другите.
Име, което значи „възкресение“, а в Родопите празникът му минава за ден на смъртта — България и тук слага входа и изхода на едно гише.
От „анастасис“ до „сияя“ името ти се люшка между възкресение и светене, а най-ярко светиш някъде към третата ракия.
Празнуваш в един от най-късите дни на годината име за възкресение — толкова оптимизъм, натъпкан в толкова малко дневна светлина, е вече национален спорт.