22 декември е Анастасовден — светицата е наречена „узорешителница“, защото по предание освобождавала окови на затворници. Анастасиите черпят около зимния слънцестой.
Анастасовден пада на 22 декември — точно в дъното на годината, когато светлината е сведена до минимум и слънцето почти се е отказало от смяната си. Уместно е, че точно тук, на най-черната дата, е кацнало име, което значи „възкресение“ — обещание за връщане на светлината, издадено в момента, в който никой нормален човек не би заложил и стотинка на нея.
Името идва от гръцкото Анастасия и значи „възкресение“ — едно от най-светлите по смисъл имена в целия календар, приземено на най-тъмната му дата, като слънчев панел, монтиран в мазе. От корена растат Настя, Нася, Тася, Сия.
Светицата е Света Анастасия Узорешителница — раннохристиянска мъченица от четвърти век, чието прозвище значи „развързваща оковите“. По предание обикаляла тъмниците, грижела се за затворени християни и им сваляла веригите — буквални и духовни. Малко светци имат толкова конкретна специалност: тя е светицата на разковаването, единственият служител в небесната администрация, при когото случаят ти не се препраща към друго гише. В държава от заплетени процедури графикът ѝ щеше да е зает до второто пришествие.
Положението на празника е тъмно нагласено. Име, което значи възкресение, и светица, която сваля окови, се честват точно когато денят е най-къс — три дни преди Рождество, малко преди слънцето да реши да тръгне обратно нагоре. В самата сърцевина на мрака стои име, което обещава изгрев; съвпадение, което народната традиция едва ли е избрала случайно, защото никъде не е по-лесно да продадеш надежда, отколкото в най-дългата нощ.
На 22 декември имен ден няма голям шанс срещу коледната подготовка — трапезата се готви, къщата се чисти, а Настя черпи някъде между наченатата пуйка и избърсания полилей. Светлото име се дави в предпразничната навалица, но все пак вмъква своята наздравица в тъмната сърцевина на декември, преди голямата маса да го погълне съвсем.
На гръцки „анастасис“ значи същото възкресение, което стои и в названието на Възкресение Христово, тоест Великден. Тоест малката Настя, тичаща по двора, разнася в кръщелното си цяло богословско понятие, без изобщо да подозира — ходещо напомняне за Великден, честван насред декемврийския студ, за който тя не носи никаква вина и никаква отговорност.
В кючешкия прочит Анастасовден е име на светлина, вдигнато в най-тъмния ъгъл на годината. Настя, Тася и Сия черпят три дни преди Коледа с достойнството на име, което значи възкресение, и с трезвата сметка, че по това време радостта се внася насила. Кючекът идва точно там, където символиката на разковаването отстъпи на съвсем непринуденото веселие — единствената окова, която на тази дата се сваля доброволно, е тази около кръста, когато масата се разиграе.
Глория — Скъпи купи ми нещо е за самоуверената именичка, която иска вниманието си обратно насред коледната навалица, три дни преди всички да се вторачат в друга маса. Руслан — Горе на черешата вдига настроението над най-дългата нощ — име, което значи възкресение, отказва да седи кротко в тъмното. Орк. Кристали — Харчи пари е за размаха: светицата развързва окови, ти развързваш портфейла. Взети заедно, трите минават през целия Анастасовден — от искания жест, през приповдигнатостта, до размаха насред декемврийския мрак.
Анастасовден свършва в най-дългата нощ на годината, но с име, което нахално обещава утрото. Оковите бяха свалени, светлината беше обещана без гаранционен срок, а кючекът изпрати Света Анастасия през възкресенския ѝ ден в замръзналото сърце на зимата.
Пожелания
Име, което значи „възкресение“, кацнало на най-късия ден в годината — светлина, обещана точно когато я няма никаква.
Светицата ти развързва окови и трудни възли — почти техническа специалност; в държава от заплетени процедури щеше да има много работа.
Носиш в кръщелното си цяло богословско понятие — Великден, честван насред декември — и го празнуваш три дни преди Коледа с втори козунак.
Светицата ти обикаляла тъмниците да храни и утешава затворени християни — първата патронажна сестра на вярата, само че без щат, без смени и без заплата.