Сия празнува на 22 декември, на Анастасовден, три дни преди Коледа. Име, което означава „възкресение“, кацнало на ден, който родопският календар пази за смъртта.
Сия черпи на 22 декември, на Анастасовден — три дни преди Коледа, в тесния коридор между Никулден и Бъдни вечер, когато декември вече е решил да е тъмен и никой не спори с него. Празникът носи името на света Анастасия, а всички Сии, Аси и Сийки сядат на трапезата, преди голямата коледна да ги завземе.
Името Сия най-често се разчита като галена, съкратена форма на Анастасия — оттам и денят, в който празнува. Анастасия идва от гръцкото „възкресение“, тоест едно от най-оптимистичните имена в календара, а Сия е нейният джобен формат. Успоредно с това народното ухо свързва Сия с глагола „сияя“ и със Сияна, тоест със светенето и блясъка; коя от двете нишки тежи повече, зависи от това кого питаш.
Света Анастасия носи прозвището Узорешителница, защото според житието избавяла оковани затворници от веригите и мъките им по време на Диоклециановите гонения. Родена в знатно римско семейство, тя приема християнството и се грижи за преследваните заради вярата, докато сама не загива като великомъченица в началото на IV век. Покровителка на страдащите — подходяща биография за име, което носи в себе си „възкресение“.
В Родопите обаче Анастасовден има по-мрачен народен профил: там светицата се свързва с олицетворението на смъртта. Затова на този ден жените, и особено майките, не пипат домашна работа — не перат, не месят, не чистят — за да умилостивят смъртта и да опазят децата си от болести. Ден, в който да не работиш, е ритуал, а не мързел; логиката е права — щом денят е вързан за смъртта, по-добре ръцете да стоят празни.
Тук е и смешно-тъжното: име, което означава възкресение и светене, кацнало на ден, който родопският календар е вързал за смъртта. Сия празнува, а из планината майките мълчаливо си взимат почивен ден, за да не разсърдят смъртта. България умее да събере на една дата и черпенето, и суеверието, без да усети противоречие — слага и двете на трапезата и продължава нататък.
Радо Шишарката — Шопска салата е за самата трапеза, защото имен ден без шопска салата е просто вторник. Орк. Кристали — Харчи пари е за домакина, който на своя ден няма право да брои рестото. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за наздравиците, които се редят една след друга, докато някой не се сети колко е часът. Взети заедно, трите държат тона на имен ден — маса, щедрост и още една чаша, достатъчно топъл, за да не пуска родопската тъмнина вътре.
Анастасовден си минава тихо, притиснат между Никулден и Коледа, докато навън декември държи на своето. Сия черпи, майките пазят тишина заради смъртта, а кючекът изпраща света Анастасия през тесния ѝ ден преди коледната лудница.
Пожелания
„Възкресение“ значи името ти, а в Родопите на твоя ден майките скръстват ръце пред смъртта — единственият почивен ден, който българка е изкарала, без да го иска от НОИ.
Кръстена си на светица, вадила оковани от веригите им; ти на своя ден вадиш само тапата и се броиш за малко чудо.
Носиш цяла дума за възкресение три дни преди Коледа, а празникът ти е онзи, който всички пропускат покрай сармите — велико име, разписание на второстепенен празник.
Радвай се, че името ти значи и светлина; в най-късия декемврийски ден това е горе-долу цялата, с която разполагаш.