Игнажден

Игнажден е 20 декември — началото на коледния цикъл в народното летоброене и денят, в който полазникът влиза в прага. Кой е полазникът тази сутрин и какво предрича за годината — въпросът се решава от обстоятелствата, не по избор. Ако е с добра репутация и добра аура, годината ще е добра. Ако е съседът, с когото нещата не са наред — традицията предлага тактики за управление. Игнат и Игнатий черпят.

Игнажден се чества на 20 декември в чест на свещеномъченик Игнатий Богоносец — епископ на Антиохия от II век, ученик на апостол Йоан. В народния календар денят бележи началото на новата година в народното летоброене — не гражданската Нова година на 1 януари, а народното начало на цикъла, стартиращо коледната поредица. Следи се „полазникът“ — първият, прекрачил прага на сутринта — за поличба за идващата година. Жените месят обреден хляб — традиция, устойчива в домакинствата, пазещи обичая. Имен ден честват носещите имена Игнат, Игнатий и Игнация.

Игнажден е интересен с практическата точност на поличбата за полазника. Традицията не оставя въпроса отворен — тя дава конкретни указания за това как да тълкуваш кой е влязъл пръв и какво означава. Добрият полазник носи здраве и берекет; лошият — не. Управлението на ситуацията, когато полазникът е неидеален, е в ръцете на домакина. Тактиките включват задоволително посрещане, правилния вид хляб и достатъчна ракия за изглаждане на поличбата. Народната традиция е разработила тези корективни механизми с характерна практичност и без извинение пред абстрактните принципи. Свещеномъченик Игнатий Богоносец е бил епископ на Антиохия в II век и е получил прякора „Богоносец“ — носещият Бога — заради духовния му авторитет. Народното летоброене е избрало неговия ден за начало на новата година по собствена логика, без богословска обосновка, но с практически ефект. Игнажден стои в началото на поредицата Игнажден — Бъдни вечер — Коледа — Стефановден: седем дни, в които семейният и религиозният живот се преплитат с максимална плътност в годишния цикъл.

Picks-ите за Игнажден работят в регистъра на началото — коледният цикъл тръгва, полазникът е избран, хлябът е месен. „Комшийката“ на Алчо е за полазника, дошъл от съседния апартамент — основният кандидат за ролята в градска среда. „Пазари“ на Орк. Козари носи коледния пазарен характер на декемврийските дни след Игнажден. „Стрелата“ на Орлин Памуков е за коледния цикъл, тръгнал с посока — направо, без заобикаляне. Тони Дачева и орк. Кристал с „Жица, жица“ затварят за изомесения хляб и за жицата, която свързва началото с края на цикъла.