Савинден на 5 декември е зимен именен ден, кацнал точно преди Никулден. Ако си Савчо, черпиш с питка и попадаш точно в тихите дни преди Коледа да превземе всичко.
Савчо празнува на Савинден, 5 декември — зимен именен ден, сгушен в дните около Никулден. Това е момент от студения църковен календар, в който жените месят питки и обредни хлябове за здраве и плодородие, а трапезата вече наполовина се готви за рибата на следващия ден. Савчовци влизат в декември рано, тихо, преди голямата коледна навалица да е започнала.
Савчо е българска умалителна форма на Сава — старото име с типичната мъжка наставка „-чо“, както Иван става Иванчо. Умалителното е станало самостоятелно име, което мнозина Савчовци носят цял живот, без никога да са били Сава. Сава пък идва от арамейското „саба“ — старец, дядо, мъдрец, а по друга линия се свързва и с думата за „събота“. Значението гравитира около почитаната старост — леко смешно за име, което у нас най-често лепят на малко дете.
Зад деня стои свети Сава Освещени — палестински отшелник от шести век, който на осемгодишна възраст влиза в манастир и после се подвизава в пустинните места край река Йордан. Основава прочутата Велика лавра близо до Йерусалим и написва богослужебния устав, Типика, по който и до днес върви православното богослужение. Нарекли са го „Освещени“, защото приел свещенически сан — и от неговото име тръгва цялата фамилия Сави, Савчо включително.
Народната традиция обаче свива по своя пътека и превръща Сава в светица — сестра на света Варвара и свети Никола, която народът смята за повелителка на болестите и най-вече на чумата. Поговорката нарежда реда им ясно: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава.“ Така Савчо, най-мъжкото възможно име, празнува на ден, който народът наполовина е обърнал на жена — детайл, който никой на трапезата не си прави труда да обясни.
Кючешкият прочит на Савинден е точно за тази зимна двойственост. От едната страна е строгият пустинник с уставите и постите; от другата — питките, житото за помен и една народна светица, изникнала между двамата си по-известни съседи в календара. Савчо празнува насред тази бъркотия, с достойнството на име, което значи „старец“, и с апетита на човек, който още е доста далеч от старостта. Постът и трапезата вървят рамо до рамо — много българско положение.
Орк. Кристали — Харчи пари е за домакина, който вади портфейла и черпи цялата маса, както се полага на именик. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за жаждата, която зимната трапеза събужда някъде към третия тост. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която се появява веднага щом чуе, че някой Савчо черпи. Взети заедно, трите минават през целия именен ден — плащането, пиенето и навалицата — трите задължителни лица на едно черпене с кючек.
Савинден със Савчовци свършва в ранна декемврийска вечер, с недоядена питка на масата и рибата, отложена за утре. Името дойде от старец, денят се сдоби с народна светица, а кючекът изпрати Савчо през зимния му празник — точно преди Коледа да превземе всичко.
Пожелания
Името ти значи „старец“, „дядо“, „мъдрец“ — три неща, които обикновено лепят на човек, който още не може да си върже обувките. Носи ги, докато ги догониш.
Носиш най-мъжкото име на масата, а светецът, когото празнуваш, народът е прекръстил на светица — покровителка на чумата. На твоя имен ден дори светецът си сменя пола, а ти още не си допил първата ракия.
На една маса събираш пост и печено, старец и дете, жито за покойните и ракия за живите — и никой не намира това за странно. Тъкмо затова е перфектният български имен ден.
Коренът ти се свързва и със „събота“ — ден за почивка — което обяснява защо на своя имен ден единственото ти задължение е да седиш начело на масата.