Светли понеделник

Светли понеделник е денят след Великден и вторият ден от Светлата седмица — периодът, в който хладилникът все още е пълен с червени яйца, а въпросът кой ще изяде последното още не е решен. За разлика от самия Великден, тук няма нощно бдение, няма служба в тъмното и няма „Христос воскресе“ на всеки ъгъл. Има само продължение — на трапезата, на роднините и на разговорите от вчера, само с един тон по-тихо.

Официално Светли понеделник е неработен ден в България, вписан заедно с Разпети петък, Велика събота и Великден в списъка на официалните празници. Това го прави рядкото събитие, в което почивката е узаконена, а не открадната. Няма нужда да се обяснява на никого защо не си на работа — календарът вече го е направил вместо теб.

Кючекът разбира втория ден по-добре от първия. Великден е тържествен, с ритуал и осанка; понеделникът след него е човешкият вариант — по-бавен, по-сит, по-склонен към кратка дрямка между два курса. Точно тук неравноделният такт се чувства у дома, защото не бърза за никъде и няма какво да доказва.

Първият ден се празнува; вторият се изживява. И докато някой отново предлага да се чукат яйца „само още веднъж“, кючекът вече знае, че на Светлата седмица „още веднъж“ означава поне три пъти. Светли понеделник не приключва Великден — той просто му дава още един ден, за да свърши по човешки.