Софийски ден

17 септември Православната църква почита паметта на светите мъченици София и трите ѝ дъщери — Вяра, Надежда и Любов, на гръцки Пистис, Елпис и Агапи. Според преданието трите девойки загиват мъченически в Рим по времето на император Адриан, около 137–138 година: не се отричат от Христос и са подложени на мъчения, а майка им София умира от скръб, след като ги погребва. Тук кАЙсетка е длъжна да сложи звездичка — самото житие признава, че разказът вероятно е книжовна компилация, тоест възрастите и годините идват от предание, не от нотариус.

Имената на дъщерите не са избрани на случаен принцип — те носят трите основни християнски добродетели, вдъхновени от Божията Премъдрост, която на гръцки е точно София. Оттам и градското измерение на деня: столицата носи най-святото за християните име, и 17 септември е официалният Празник на град София, който Столичната община чества с публична програма. Един ден, в който едно и също име се пее едновременно в храма, на общинската сцена и на нечия питка за здраве.

Народен обичай в тесен смисъл почти няма — празникът е предимно църковен и именен ден. В част от домовете месят пресни питки и ги раздават за здраве, но това не е повсеместно; никой няма да те съди, ако тази година раздадеш вместо питка един кючек. И той минава за здраве, при това по-бързо от фурната.

кючек влиза точно в пролуката между богослужението и градската програма — там, където роднините с имена София, Вяра, Надежда и Любов чакат да им се почука на вратата с торта, а половин столица си спомня, че носи името на самата Премъдрост. Затова подредихме няколко парчета за деня: химн за града, който празнува собственото си име, имен ден за цялата рота именници, едно съвпадение на изпълнител и град, което сам няма да измислиш, и две молитви — колкото празникът да не остане само въпрос на общинска сцена.