Люба значи любов — най-простото възможно име, кръстено направо на всекидневната дума. Черпи на 17 септември, на Софийски ден, заедно с трите сестри Вяра, Надежда и Любов.
Люба черпи на 17 септември — на Софийски ден, заедно с трите дъщери на света София: Вяра, Надежда и Любов. От четирите имена на трапезата Люба стои най-близо до едно от тях, защото самото име Люба значи любов. В някои домове на този ден месят пресни питки и ги раздават за здраве, но иначе празникът е предимно църковен и именен.
Името идва от славянския корен „люб-“ — същият, който стои в „любов“, „любим“ и „влюбен“. Люба е меката, съкратена форма на Любов и на по-дългите Любомира и Любослава, но отдавна се носи и като самостоятелно име. Значението му не иска речник: това е всекидневната дума за любов, сложена направо в кръщелно. От същия корен растат Любка, Любомир, Любослав и Любен — цяло семейство имена, събрани около една дума, която всеки в България разбира без превод.
Светицата е Света София Римска, майка на три дъщери с концептуални имена — Вяра, Надежда и Любов. Според преданието и четирите загиват мъченически в Рим около 137–138 г., по времето на император Адриан: трите девойки на дванайсет, десет и девет години не се отричат от Христос, а майка им умира от скръб на гроба им. Люба носи името на най-малката от трите — Любов, третата от добродетелите.
Народен обичай в тесен смисъл почти няма — денят е предимно църковен, отбелязван с богослужение в памет на светите мъченички. Там, където се месят питки за здраве, жестът е повече семеен, отколкото ритуален: топъл хляб, раздаден на съседите, под име, което буквално значи обич. За София празникът има и градско измерение — 17 септември е официалният празник на столицата, кръстена на църквата „Света София“, но за Люба денят си остава преди всичко именен.
В кючешкия прочит денят на Люба е празник на една от най-употребяваните думи в езика, честван без нито грам от тежестта, която иконата ѝ придава. Люба черпи под знака на добродетелта, чието име носи в най-меката ѝ, домашна форма — не „Любов“ от календара, а Люба от всекидневието. Добродетелта, за разлика от повода, не изисква тишина. Кючекът е за момента, в който абстрактното понятие слезе от иконата, седне на трапезата с ракия и започне да се танцува.
Сашо Роман — Мой ангеле е за нежната страна на едно име, което значи обич. Орхан Мурад — Ах, жени е за женската трапеза на септемврийския имен ден. Орк. Кристали — Харчи пари е за съвсем земната сметка, която всеки черпещ плаща накрая. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от нежността, през веселбата, до касовата бележка.
Денят на Люба свършва в мека септемврийска вечер, под името, което значи самата обич. Дъщерите загинаха за вярата, майката ги последва от скръб — а кючекът изпрати Люба през есенния ѝ ден с единствената добродетел, която се танцува.
Пожелания
Носиш една от най-употребяваните думи в езика, сложена направо в кръщелно — всеки в България разбира името ти без превод, което рядко се случва и със самата любов.
Кръстена си на деветгодишно момиче, което не се отрече и загина в Рим, а майка му умря от скръб на гроба; ти носиш добродетелта, не тишината, която върви с нея.
Иконата иска тишина, добродетелта — не; затова единствената от трите сестри, която се танцува, е точно твоята.
Раздаваш топла питка на съседите под име, което буквално значи обич — най-домашната форма на добродетел, дето някога уби три момичета в Рим.