Вяра е най-голямата от концептуалните сестри. Дели 17 септември с Надежда, Любов и София. В чалга-лексикона „вяра“ се среща и в лирически контекст, отделен от светицата.
Вяра е най-голямата от трите сестри-мъченици — Вяра, Надежда, Любов — и открива тройката добродетели, тръгнали по света като женски имена. Черпи на 17 септември заедно със сестрите си и майка си София, в един от малкото празници, на който цяло семейство отвлечени понятия сяда на обща трапеза и си поръчва салата.
Името идва от старобългарското „вѣра“ и е буквален превод на гръцкото Пистис. Като най-голямата, Вяра носи и първата, основополагащата добродетел: без вяра другите две нямат на какво да стъпят, което я прави нещо като носещата стена на семейството. От корена растат Вери, Верка и Вярка — меки, домашни форми, с които строгата дума слиза да пие кафе.
Светицата е света мъченица Вяра, най-голямата дъщеря на София, загинала първа от трите през втори век. Преданието разказва, че сестрите избират смъртта пред отричането, а Вяра — най-голямата — тръгва първа, по неписания закон, че по-голямото дете винаги влиза преди останалите, независимо накъде. Така името, което значи „вяра“, е носено от дете, платило точно за нея, при това по старшинство.
От трите добродетели вярата е може би най-трудната за обяснение, защото е убеденост без доказателство — държиш нещо за истина не защото го виждаш, а защото си решил. В България това умение е широко разпространено и се тренира ежедневно: върху разписания, прогнози за времето и обещания, че този път опашката ще върви бързо. Точно това прави Вяра сурово име — то не обещава нежност като Любов, нито утеха като Надежда, а твърдост да стоиш на своето, когато нищо не те подкрепя освен инатът.
В народния календар празникът на трите сестри пада в началото на есента, а Вяра, като първата, го открива. В кючешкия прочит денят ѝ е празник на твърдата убеденост, честван в момента, в който сериозността на добродетелта се предаде на съвсем несериозното веселие. Вери, Верки и Вярки черпят с достойнството на име, което значи самата вяра — а вярата, за разлика от сестрите си, не се доказва, а се държи, точно както кючекът не се обяснява, а се танцува.
Наско Ментата — Елена Елена е за живата, позната енергия на празника, на която не ѝ трябват доказателства, за да те вдигне. Орк. Кристали — Карам хубава кола е за самочувствието, подобаващо на най-голямата сестра, която върви пред другите две. Валдес — Рибна Фиеста е за изобилието на трапезата — доказателството, което вярата уж не изисква, но масата настоява да види. Взети заедно, трите минават през целия ден: от познатата енергия, през самочувствието, до изобилието на един многолюден имен ден.
Денят на Вяра свършва в мека септемврийска вечер, изпратен с наздравица за първата и най-твърда от трите добродетели. Сестрата тръгна първа; вярата удържа докрай; а кючекът изпрати света Вяра през есенния ѝ ден на твърда убеденост — единственото нещо на масата, което не искаше доказателство, за да е на място.
Пожелания
Кръстена си на убеденост без доказателство — качество, което в България отива основно за да вярваш, че заплатата ще стигне до края на месеца.
Света Вяра избра смъртта първа, за да даде пример на сестрите си; от теб се иска само да решиш кой ще кара, за да дадеш пример на масата.
Първата от трите добродетели, на която стъпват другите две — без теб Надежда няма къде да стои, Любов няма за какво да се хване, а компанията няма повод да не почерпи.
Вярата, казва Света Вяра, не се доказва, а се държи — точно като касовия бон, който пазиш за гаранция и никога не ползваш.