Нада е надеждата, свита до едно име — късата форма на Надежда. Празнува на 17 септември, на Софийски ден, заедно с Вяра и Любов.
Нада черпи на 17 септември — на Софийски ден, заедно със Софиите, Верите, Надеждите и Любовите. Празникът е предимно църковен и именен, без всеобщ ритуал; в част от домовете месят пресни питки и ги раздават за здраве, но това е леко и рядко. Нада е късата, отсечена форма — цялата надежда, побрана в едно кратко име.
Името е кратка форма на Надежда, а Надежда означава точно това, което пише — „надежда“, очакване на нещо хубаво, упование. Думата е старобългарски превод на гръцката Елпис, направен, за да влезе една абстрактна добродетел в кръщелно. От същия корен растат Надя, Надка, Нади и Нада, все по-къси и по-делнични варианти на едно понятие.
Светицата е Света София Римска — майка на три дъщери с концептуални имена: Вяра, Надежда и Любов. Според преданието и четирите са мъченички от втори век в Рим, по времето на император Адриан: дъщерите, на около дванайсет, десет и девет години, не се отричат от Христос и загиват след мъчения, а майка им София умира от скръб на гроба им. Нада носи името на средната дъщеря — самата надежда, застанала между вярата и любовта.
Народен обичай в тесен смисъл почти няма — денят е църковен и именен, не земеделски или обреден. Там, където се месят питки за здраве, жестът е дребен и домашен: една топла питка, разчупена и раздадена на съседите, без обяснения. Надеждата е точно това — не гаранция, а топла питка, подадена за всеки случай.
За София денят има и градско измерение: 17 септември е официалният празник на столицата, кръстена на храма „Света София“, на Божията премъдрост. Така един есенен ден събира и четири женски имена, и цял един милионен град. Нада минава през него по-тихо от Софиите — носи добродетелта, не топонима.
В кючешкия прочит денят е празник на надеждата, честван без излишни надежди. Нада черпи в началото на есента, с достойнството на име, което значи самото очакване на добро — свито до две срички, без театър. Кючекът е за момента, в който абстрактното понятие слезе от иконата, седне на трапезата и стане просто повод за веселие.
Орлин Памуков — Стрелата е за движението напред, за оная енергия, която сочи нанякъде — точно като надеждата. Орк. Кристали — Карам хубава кола е за модерния, приповдигнат тон на празника. Радо Шишарката — Шопска салата е за трапезата, за самото сядане около масата. Взети заедно, трите минават през целия ден — от порива напред, през енергията, до салатата, на която всичко се приземява.
Денят на Нада свършва в мека септемврийска вечер, между вярата и любовта, под името, което значи очакване на добро. Дъщерите загинаха за вярата си; надеждата остана в календара като едно късо име; кючекът я изпрати през есенния ѝ ден.
Пожелания
Името ти е буквален превод на гръцката Елпис — цяла абстрактна добродетел, сведена до едно късо, делнично „Нада“, колкото да влезе в кръщелно.
Надеждата не е гаранция, а топла питка, подадена за всеки случай; ти носиш точно нея — не сигурност, а разчупен хляб и добри намерения.
Кръстена си на средната от три момичета, загинали в Рим; майка им ги последва от скръб — а ти носиш надеждата, най-упоритата от трите добродетели.
Черпиш заедно с цял един град, но по-тихо от всяка София; носиш добродетелта, не топонима, и никой не ти прави публична програма.