Надя черпи на 17 септември, в деня на Света София и трите ѝ дъщери. Името е кратка форма на Надежда и значи точно това — надежда.
Надя черпи на 17 септември — денят на Света София и трите ѝ дъщери, който за столицата е и официален градски празник. Едно кръщелно име, което значи „надежда“, се празнува в деня, кръстен на „мъдрост“: Надите вдигат чаша под името на цял един милионен град, кръстен на своя храм „Света София“. Столичната община го отбелязва с публична програма; Надите — с торта, роднини и телефон, който звъни от сутринта.
Името Надя е кратката форма на Надежда — славянски превод на гръцкото Елпис, „надежда“. Значи очакване на нещо добро, упование, оптимизъм: цяла една добродетел, свита в две срички. От същия корен растат Надка, Наденце, Нада и Надин. Малко имена носят толкова гола програма — да се казваш Надя значи буквално да се казваш „надежда“.
Поводът е Света София Римска и трите ѝ дъщери — Вяра, Надежда и Любов, мъченици от втори век. Според преданието трите девойки не се отрекли от Христос и загинали, а майка им София умряла от скръб на гроба им. Имената им са трите християнски добродетели, а Надя е точно средната от тях — не съименница на светица, а самата Надежда, вписана в календара като дете-мъченик.
В народния календар празникът пада в началото на есента, сред редица септемврийски женски имени дни. Обичай в тесен смисъл почти липсва — денят е предимно църковен. В част от домовете месят пресни питки и ги раздават за здраве, но го правят леко и не навсякъде — повече жест, отколкото обред. Ранната есен още държи топло, а женските имени дни се редят един след друг като последните хубави вечери преди студа.
В кючешкия прочит денят на Надя е смешен точно защото името е обещание, а обещанието никога не носи гаранция. „Надежда“ е единствената добродетел, която върши работа и когато всичко друго те е предало — държавата, БДЖ, ремонтът, който върви от три лета. Надите носят име, което значи „ще се оправи някак“, и го носят с точната доза ирония на човек, който знае как обикновено се оправя. Затова кючекът на Надя е тъжно верен: празнува упованието и в същото време се смее на всяко събиране, което е разчитало единствено на добри намерения.
АЗИС — Хоп е за скока нагоре, за самата енергия на надеждата, която не пита защо. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за достойнството, с което се носи име-добродетел. Братя Кулинови — Тирбушона отваря празника съвсем конкретно, там, където упованието среща бутилката. Взети заедно, трите минават през целия ден — от скока на оптимизма, през достойнството, до тирбушона, който заземява надеждата в нещо, което се пие.
Денят на Надя свършва в мека септемврийска вечер, под името, което значи чисто и просто „надежда“. Дъщерите загинаха за вярата си; майка им ги последва от скръб; а кючекът изпрати Надежда през есенния ѝ ден с единствената добродетел, която оцелява до сутринта.
Пожелания
Носиш единствената добродетел, която работи и когато всичко друго те е предало — държавата, БДЖ и ремонтът, който върви от три лета; „ще се оправи някак“ е буквално името ти.
Черпиш в деня на мъдростта под име, което значи надежда; двете рядко се засичат в един живот, но веднъж годишно поне седят на една маса.
Кръстена си на средното дете, което не се отрече и загина, а майка му умря от скръб на гроба; носиш надеждата, оцеляла и след най-лошия възможен ден.
Името ти е обещание, а обещанието никога не идва с гаранция; ти го носиш с точната доза ирония на човек, който знае как обикновено „се оправя“.