Соня е умалителното на София, което заживя самостоятелно и получи собствен ден — 17 септември. Сони черпят заедно със София и трите ѝ дъщери, в началото на есента.
Соня черпи на 17 септември, на Софийски ден, заедно със София и трите дъщери на светицата. Соня е малкото име, което тръгна като галено на София и накрая заживя отделно — затова и празникът му е взет назаем от по-голямото име. На тази дата Сони приемат честитки под знака на мъдростта, без непременно да знаят, че точно това значи името им.
Името Соня идва като руска умалителна форма на София — същата София, която на гръцки значи „мъдрост“. Тоест Соня носи значението на голямото си име непокътнато: мъдрост, знание, премъдрост. Умалителното се откъсна от оригинала и тръгна по своя път из Европа — в Русия и България като Соня, по западните езици в няколко изписвания, но винаги със същия корен. Достоевски и Толстой го разнесоха по света, всеки със своя героиня Соня, и така галеното име стана самостоятелно, с паспорт и рождена дата.
Светицата зад празника е Света София Римска — майка на три дъщери с имена като изповедание: Вяра, Надежда и Любов. Преданието ги слага в Рим през втори век, при император Адриан: трите момичета, на около дванайсет, десет и девет, не се отричат от вярата си и загиват мъченически, а майката умира от скръб, след като ги погребва. Имената на дъщерите са трите християнски добродетели, а името на майката — самата мъдрост, която ги обгръща. Соня, без да иска, е кръстена на върха на тази пирамида.
Народен обичай в тесен смисъл почти няма — денят е църковен и именен, не обреден. В част от домовете месят пресни питки и ги раздават за здраве, но това е по избор, не задължение. Празникът пада в началото на есента, в редицата септемврийски женски имени дни, когато лятото си отива, а трапезите се местят обратно на закрито.
В кючешкия прочит денят на Соня е чист парадокс: име, което значи мъдрост, чествано с песни, в които мъдростта няма никаква работа. Соня приема честитки за име, наследено от една умряла от скръб римлянка и от двама руски романисти — и после сяда на трапезата да празнува. Кючекът идва точно за момента, в който товарът на значението се смъква и остава само поводът да се вдигне чаша.
Орхан Мурад — Ах, жени е тостът към жените на трапезата, вдигнат за всяка Соня по име. Радо Шишарката — Шопска салата е самата българска трапеза — питката, чашата и салатата, около които се събира денят. Сашо Роман — Царят на нощта е часът, в който празникът се пренася във вечерта и не бърза да свършва. Взети заедно, трите минават през целия ден на Соня — от тоста, през трапезата, до нощта, която не пита име ли празнуваш, или просто празнуваш.
Денят на Соня свършва в мека септемврийска вечер, под име, което значи мъдрост, но не я изисква на трапезата. Умалителното, тръгнало от София, си получи своя ден — и кючекът го изпрати, без да го пита колко му тежи името.
Пожелания
Името ти значи мъдрост, но премъдростта тази вечер се изчерпва с това да усетиш кога уредбата става твърде силна — и да не я намалиш.
Достоевски и Толстой ти дадоха по една трагична Соня за компания; ти ще ги почетеш с ракия и шопска салата, което е доста по-поносим сюжет.
Името ти идва от една умряла от скръб римлянка, от двама руски романисти и от една гръцка дума за мъдрост — три тежки препратки, които тази вечер ще заглушиш с кючек.
Галеното на София си извади собствен паспорт и рождена дата, заживя самостоятелно и сега черпи на чужд имен ден — най-българската кариера, която едно умалително може да направи.