Софи черпи на 17 септември, на Софийски ден, заедно с трите дъщери на светицата. Църковен и градски празник наведнъж — ако в къщата месят питки за здраве, това е денят да минеш.
Софи черпи на 17 септември — денят на света София Римска и трите ѝ дъщери, а в столицата и официалният празник на града. Строг обичай почти няма: в част от домовете месят пресни питки и ги раздават за здраве, но и това е без задължителна церемония. Софи просто вади чашите и приема честитките наравно с цял един милионен град.
Софи е френската форма на София — същото име, минало през Париж и върнало се с една сричка по-късо, но не и по-глупаво. Коренът е гръцката „София“, „мъдрост“ — същата, която стои във „философия“. От ствола растат София, Соня, Софка; Софи е клонът, който звучи най-модерно, без да мести значението нито на милиметър. Носиш „мъдрост“ на две срички.
Светицата е света София Римска — майка на три дъщери с концептуални имена: Вяра, Надежда и Любов. Преданието разказва, че и четирите загиват мъченически през втори век в Рим, а самата София умира от скръб, след като ги погребва. Имената на дъщерите са трите християнски добродетели, вдъхновени от Божията Премъдрост — тоест от самата София. Софи носи майчиното име: обгръщащата премъдрост, а не някоя от трите добродетели поотделно — единственото име в семейството, което не е абстрактно съществително, а самото понятие над тях.
В България името носи и съвсем земно тегло — то е името на столицата, кръстена на храма „Света София“ на хълма. Затова Софи дели кръщелно с милионен град, историческа църква и абстрактно понятие едновременно. Малко кръщелни се събират по този начин: най-неуловимото понятие в езика и най-конкретната точка на картата, залепени в две срички — единственото име, което можеш да намериш и в речника, и на пътен знак. Питката за здраве в кухнята и надписът на булеварда сочат едно и също.
В кючешкия прочит денят на Софи е празник на мъдростта, честван без излишна премъдрост. Носиш дума за знание и трезва преценка, и въпреки товара сядаш на масата, вдигаш чаша и оставяш философията за друг ден. Кючекът е точно за момента, в който тежестта на понятието отстъпи пред съвсем нефилософското веселие: най-мъдрото име в календара става от масата и влиза в кръга — единствената нефилософска постъпка за вечерта и вероятно най-разумната.
Глория — Ненаситна дава модерната, ненаситна енергия, с която тръгва вечерта. Орк. Здравец — Газ-Спирачка е неуморният ритъм, който не признава спирачка до сутринта. Кати — Най ми е добре е спокойното достойнство на име, което значи самата мъдрост — може би цялата премъдрост, събрана в едно изречение. Взети заедно, трите минават през целия ден — от ненаситната енергия, през неспирния ритъм, до тихото „най-ми-е-добре“ на едно натоварено кръщелно.
Денят на Софи свършва в мека септемврийска вечер, събрала мъдростта, столицата и трите добродетели на една трапеза. Дъщерите загинаха за вярата, майката ги последва от скръб, а кючекът изпрати Софи през есенния ѝ ден: с една питка за здраве и без нито едно философско изречение.
Пожелания
Носиш „мъдрост“ на две срички — гръцката София, минала през Париж и върнала се по-къса, но не и по-глупава.
Едно име делиш с абстрактно понятие, историческа църква и милионен град наведнъж; питката в кухнята и надписът на булеварда се събират в две срички.
Носиш майчиното име — премъдростта, гледала как трите ѝ дъщери загиват една след друга; мъдростта тук не спаси никого, само надживя всички.
Носиш дума, която значи знание и трезва преценка, и точно затова на 17 септември оставяш философията за друг ден и вдигаш чаша.