Трифоновден

Св. Трифон е роден в първата половина на III век в село Кампсада край Апамея, във фригийската област на Мала Азия. От млади години пасял гъски — това е стартовата позиция на човек, когото после ще обявят за покровител на цяла една индустрия. По житието получил от Бога дар да изцелява болни и да прогонва зли духове, изцелил и дъщерята на римския император Гордиан. После дошъл имп. Деций, гоненията срещу християните и мъченическата смърт около 250 г. Църквата го почита като мъченик, лечител и чудотворец, а богослужението е на 1 февруари.

Дотук — фригийски мъченик. Оттук нататък българската народна традиция прави своя обичаен монтаж: денят се превръща в Трифон Зарезан, празник на лозарите и винарите. Символично се зарязват — подкастрят — лозите за берекет. Мъжете отиват на лозето с вино, хляб и печена кокошка, ръсят пръчките с вино и избират „цар на лозята“, който с китка и венец обикаля селото. Тоест човекът е гледал гъски, а накрая го провъзгласихме за покровител на лозари, винари, градинари, кръчмари, бъчвари и соколари — цял еснафски регистър, изведен от една биография.

Логиката е издържана посвоему: щом дъщерята на императора е излекувана, значи разбираш от неща, които се пият. Ръсенето на пръчките с вино е обредно поливане, при което известно количество продукция не стига до бутилката, а до пръстта — жертва в аванс за реколтата. Кючекът тук не се моли за берекет, той просто озвучава завръщането от лозето, когато „царят“ вече не е сигурен обикаля ли селото, или селото обикаля него.

За тази работа „Жаден съм кръчмарю“ е буквалната молитва на празника, отправена към точния покровител. „Песен за бирата“ покрива техническата част след дегустацията, „Whisky Coca Cola“ — импортната ѝ версия. „Царят на нощта“ пасва на новоизбрания цар на лозята, а „Молитва“ връща една степен нагоре, към мъченика, преди денят да се е разлял цял във вино.