На Трифоновден, 1 февруари, черпят всички с лозарски имена — а Лозан носи лозата право в кръщелното си. Църквата чества свети Трифон, покровителя на лозята; народното зарязване е по-късно, на 14 февруари.
Трифоновден на 1 февруари е църковният ден на свети Трифон — раннохристиянски мъченик, когото народът е направил покровител на лозари, винари и градинари. За Лозановците това е празникът, чието име е записано направо в лозята: денят, в който зимата още стиска, но пръчката вече чака първата грижа, а чашата се вдига за реколта, която тепърва предстои.
Самото име Лозан е домашно българско име и идва право от славянската дума „лоза“. То е пожелателно — от онези, с които са кръщавали за плодородие, дълголетие и здрав род, така както лозата ражда година след година. От същия корен идват женските форми Лозана и Лозанка, а наблизо стоят Лоза и Гроздан. Малко имена носят занаята и пожеланието си толкова открито — Лозан е буквално човекът-лоза.
Светецът зад датата е свети Трифон, млад мъченик от ранната църква, който според житието пасял гъски от дете и получил от Бога дарбата да изцелява болни и да гони зли духове. Пострадал за вярата при гоненията на император Деций, около 250 година. В народната памет обаче църковният лечител почти изцяло се слива с покровителя на лозето, а оттам и с всеки, който носи лозарско име.
Народната част от празника е Трифон Зарезан, който днес се пада на 14 февруари. На него мъжете излизат на лозето с вино, хляб и печена кокошка, отрязват ритуално по няколко пръчки и поливат корена с вино за плодородие. После избират „цар на лозята“ — увенчан с венец от лозови пръчки, той обикаля селото, а всички го черпят по пътя. Раната по пръчката трябва да събуди лозата, а виното, изляно на корена, е жертва за богата реколта.
В кючешкия прочит Трифоновден е денят, в който България празнува лозето посред зима — с чаша в ръка, докато вън няма и лист. Лозан черпи с достойнството на име, зад което стои цяла винена традиция, и с лекото неудобство на човек, чието кръщелно звучи като длъжностна характеристика. Обредното зарязване бързо отстъпва на съвсем необредното наливане и точно там, между втората и третата чаша, кючекът се включва.
Сашо Роман — Царят на нощта е за момента, в който именикът се качва на трона за една вечер, също както лозарите коронясват своя „цар на лозята“. Balkan Fanatic — Whisky Coca Cola е за наливането, което не пита нито за реколта, нито за час. АЗИС — хоп е за скокливата, лека нота на зимния празник и за наздравицата, която никой не взима на сериозно. Взети заедно, трите минават през целия ден на Лозан — от коронясването, през волното наливане, до подскока на последната чаша.
Трифоновден свършва с чаша, вдигната за грозде, което още го няма. Лозята бяха поръсени с вино, Лозан беше поздравен, а кючекът изпрати човека-лоза през зимния му ден и се прибра да чака гроздобера.
Пожелания
Кръщелното ти звучи по-скоро като длъжностна характеристика — „човекът-лоза“, кръстен за плодородие, дълголетие и здрав род, все едно раждаш по график като самата лоза.
Празнуваш лозето посред зима, докато вън няма и лист по пръчките — единственото зелено на твоя ден идва от бутилката, а всички се преструват, че това е нормално.
Обредът на деня ти е кратък — режат пръчката, поливат раната ѝ с вино за жертва и коронясват някого „цар на лозята“; после виното поема нататък и обредът бързо забравя защо е започнал.
Светецът ти получил от Бога дарбата да лекува болни, а народната памет го е свила до пазач на лозето — от небесен лечител до майстор на реколтата, което в България минава за повишение.