Гроздана празнува на Трифоновден, 1 февруари — деня на Свети Трифон, покровител на лозарите. Носи в името си самото грозде и вдига първата зимна чаша за реколтата, която още спи.
Трифоновден на 1 февруари е църковният ден на Свети Трифон — раннохристиянски мъченик, когото традицията е направила покровител на лозарите и градинарите. Това е денят, в който зимата още стиска, но лозята вече чакат първата грижа, а Гроздана вдига чаша за име, което носи самото грозде в себе си.
Името Гроздана е от славянски произход и идва право от думата „грозде“ — плода на лозата. Това е женската форма на Гроздан, а в същото гнездо влизат и Гроздена, Грозьо, Гроздьо. Малко имена са толкова буквални: където други носят скрито гръцко или латинско значение, Гроздана носи узрялото грозде направо на повърхността, без превод.
Светецът зад датата е Свети Трифон, млад мъченик от ранната църква, пострадал при гоненията на император Деций около 250 година. Житието разказва, че от дете пасял гъски и получил дарбата да изцелява болни; народната памет обаче го запомни не като лечител, а като застъпник на лозето. Така една Гроздана дели календарен ден с покровителя на всяка пръчка, всяка изба и всяка чаша, налята от собствено грозде.
Втората биография на празника е Трифон Зарезан — народният ден на лозаря, честван на 14 февруари. Мъжете излизат на лозето с вино, хляб и печена кокошка, отрязват ритуално по няколко пръчки, поливат корена с вино за плодородие и избират „цар на лозята“, който с китка и венец обикаля селото. Раната по пръчката трябва да събуди лозата за нов сезон — жертва и подкастряне в едно, за да роди.
Така празникът живее на две дати и в две лица — тихият църковен мъченик на 1 февруари и шумният винен цар две седмици по-късно. Гроздана празнува на първата, но целият дух на втората вече е вписан в името ѝ; носителка на тази дума не чака 14-и, за да разбере за какво иде реч на лозето.
В кючешкия прочит Трифоновден е денят, в който едно име и един занаят съвпадат едно към едно. Гроздана черпи с достойнството на човек, чието име е предмет на целия ритуал — тя е и празникът, и реколтата, за която се вдига наздравицата. Кючекът е за момента, когато обредното зарязване отстъпи място на съвсем необредното наливане.
Орк. Фанта — Бордо е за виното, което дава на деня и цвят, и повод. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за жаждата, която зимата не гаси, а само отлага до първата налята чаша. Сашо Роман — Царят на нощта е за увенчания герой на празника — там цар на лозята, тук цар на нощта, същата корона под различна светлина. Взети заедно, трите минават през целия Трифоновден — от виното, през жаждата, до короната.
Трифоновден свършва с чаша, вдигната за реколтата, която тепърва идва. Лозята бяха подкастрени, виното — излято върху корена, а Гроздана изпрати покровителя на лозята през зимния му ден с име, което мирише на изба още преди да го изречеш.
Пожелания
Ти си едновременно празникът и реколтата, за която се вдига наздравицата — рядко цяла обредност е кръстена на именичката, но твоето име носи гроздето без превод.
Празникът ти живее на две дати — тих църковен мъченик на 1-ви и шумен винен цар на 14-ти; ти черпиш на кроткия, но целият дух на пиянския вече е вписан в кръщелното ти.
Обредът, който носи името ти, е половин жертва — режат пръчката, за да я разбудят, и поливат раната ѝ с вино, защото лозата, изглежда, ражда само след като я нараниш.
Делиш деня с покровителя на всяка пръчка, всяка изба и всяка чаша от собствено грозде — застъпник, който в народната памет отдавна е зарязал болните и е поел лозето.