Лоза празнува на Трифоновден, 1 февруари — църковния ден на свети Трифон, покровител на лозарите. Народното зарязване е чак на 14-и, така че наздравицата има две дати.
На 1 февруари църквата чества свети Трифон — раннохристиянски мъченик, когото традицията е направила покровител на лозарите. За носителката на името Лоза това е рядкото съвпадение, в което името и празникът значат едно и също нещо — лозата. Зимата още държи, пръчките още чакат първата грижа, а всяка Лоза вече вдига чаша за реколта, която тепърва предстои.
Самото име Лоза идва от думата „лоза“ — растението, което ражда гроздето и виното. В именника се води пожелателно име за плодовитост и дълголетие, от същия корен като Лозан и Лозана, и се носи по земи, където лозе е имало още от тракийско време. Любопитното е, че според една езиковедска хипотеза думата първоначално значела по-скоро „върбова клонка“ или „гора“ — заемка от ирански корен за „растение“, която народната етимология по-късно прикачва към културната лоза. Тоест по тази хипотеза името тръгва като обща зеленина и стига до конкретното лозе.
Свети Трифон е роден в Мала Азия през III век и от дете пасял гъски, преди житието да му припише дарбата да изцелява болни и да прогонва зли духове — включително от дъщерята на римски император. Загива мъченически при гоненията на Деций около 250 година, а църквата го помни като лечител и чудотворец. В народната памет образът му почти изцяло се слива с лозето — и точно това лозе стои зад име като Лоза.
Обредът, който дава на деня втора биография, е зарязването. Мъжете излизат на лозето с вино, хляб и печена кокошка, подкастрят по няколко пръчки и поливат корена с вино за плодородие. После избират „цар на лозята“, увенчан с венец от лозови пръчки, който с китка в ръка обикаля селото. Раната по пръчката трябва да събуди лозата за нов сезон, а виното върху корена е откровен подкуп към земята.
В кючешкия прочит Трифоновден е денят, в който България пие за реколта, преди лозето изобщо да е потеглило — насред зимата, с чаша в ръка и пълна увереност, че този подкуп ще мине. Лоза черпи с достойнството на име, зад което стои цяла винена традиция, без да обяснява защо празнува. Кючекът е точно за момента, в който обредното поливане на корена отстъпва място на съвсем необредното наливане в чашата.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която се появява на всеки имен ден в мига, в който надуши, че има вино. Орк. Фанта — Бордо е за самата чаша — виненочервена, налята до ръба, кръстена на град, който също живее от лозе. Орк. Кристали — Харчи пари е за широкия жест на домакина, който черпи цялата маса, докато трае наздравицата. Взети заедно, трите минават през целия ден на Лоза — от събирането, през налятото вино, до отворената ръка на празника.
Трифоновден свършва с чаша, вдигната за грозде, което още спи под пръчката. Лозето беше полято, името — почетено, а кючекът изпрати Лоза през зимния ѝ ден с вкус на изба и без нито едно узряло зърно наоколо.
Пожелания
Носиш името на растението, което прави виното — на празника на лозето честитката ти не е метафора, а инвентарен факт, налят до ръба.
Целият ти ден е откровен подкуп към земята — поливат корена с вино за реколта, която още спи, насред зима, с пълната увереност, че този рушвет ще мине.
По една хипотеза името ти тръгва като „върбова клонка“ или просто „гора“ и чак после народната етимология го прикачва към лозето — от обща зеленина до чаша вино за две-три срички.
Черпиш с достойнството на човек, зад чието име стои лозе още от тракийско време — три хилядолетия традиция, събрани в празник, чийто единствен ритуал накрая е да си налееш.