Грозьо носи защитно име срещу болести, а празнува на Трифоновден — деня на виното и лозето. Черпи на 1 февруари, заедно със свети Трифон, покровителя на лозарите.
Трифоновден на 1 февруари сварва Грозьо в най-неочакваната роля — именик на празника, който мирише на изба още в календара. Зимата още държи, лозята чакат резитбата, а всеки Грозьо вдига чаша за реколта, която тепърва предстои. Име, което звучи като плода на лозата, черпи точно в деня на лозаря — съвпадение, което България не би пропуснала да отпразнува.
Само че истината за името Грозьо е по-мрачна от чашата вино. То е защитно име — нарочно неугледно, скроено от прилагателното „грозен“, за да заблуди болестта. Логиката на старите е проста: дай на детето отблъскващо име, злите духове чуят „Грозьо“ и си спестяват труда да го разболеят. Роднините му по корен са Грозе и Грузе, а по-нататък се подреждат Гроздан и женската Грозда. Народното ухо после свързва името по звучене с „грозде“ и му прощава грозотата — но кръщелното е заклинание срещу болестта, не лозарска поезия.
Светецът е свети Трифон — раннохристиянски мъченик от Мала Азия, който от дете пасял гъски, преди житието да му припише дарбата да изцелява болни и да прогонва зли духове. По преданието изцелил дори дъщерята на римски император, а пострадал мъченически при гоненията на Деций около 250 година. Църквата го чества на 1 февруари като лечител и чудотворец; народът го е направил покровител на лозари, винари и градинари. За име, скроено да прогонва болести, покровител-лечител е почти нахален комплимент.
Народната пъстрота обаче идва на 14 февруари — Трифон Зарезан, празникът на лозаря, изместен с две седмици от църковния ден. Мъжете излизат на лозето с вино, хляб и печена кокошка, отрязват ритуално по няколко пръчки и поливат корена с вино за плодородие. Избират „цар на лозята“ — увенчан с венец от лозови пръчки, той обикаля селото, докато плодородието бавно се изчерпва в бутилките. Раната по пръчката трябва да събуди лозата за нов сезон, а виното, изляно на корена, е подкупът за богата реколта.
В кючешкия прочит Трифоновден е денят, в който човек с „грозно“ име сяда начело на масата, а всички му наливат. Грозьо носи кръщелно, скроено да го направи невидим за злото — и се оказва център на празника с най-много налети чаши в зимата. Кючекът е за този обрат: отблъскващото име, което вместо болест привлича само наздравици и втора бутилка.
Тони Стораро ft Галена — Шефката е за именика, когото цялата маса черпи, все едно той раздава заповедите. Balkan Fanatic — Whisky Coca Cola е за наливането, което не пита какво точно има в чашата, стига да я има. Сашо Роман — Царят на нощта е за короната на „царя на лозята“, която до полунощ вече седи накриво. Взети заедно, трите минават през целия Трифоновден — от почитта, през чашата, до короната, паднала на една страна.
Трифоновден свършва с Грозьо на масата — жив и налят, точно както името е замислено. Болестта го подмина, виното — не; кючекът изпрати покровителя на лозята през зимния му ден и изби.
Пожелания
Кръстен си нарочно грозно, за да чуят злите духове „Грозьо“ и да те подминат — заклинание срещу болестта, което цяло село произнася, без да знае какво всъщност пожелава.
Име, скроено да прогонва болести, а покровител ти се пада лечител, изцелил дъщерята на римски император — почти нахален комплимент за кръщелно, което иска само да е невидимо.
Носиш име, направено да те скрие от злото — и се озоваваш начело на празника с най-много налети чаши в зимата, тоест заклинанието за невидимост се провали шумно.
Народното ухо чу „грозде“ в „грозен“ и ти прости грозотата — така от заклинание срещу болест стана лозарско име, доказателство, че в България всичко накрая го връзват за виното.