Лозана носи цяла лоза в името си, затова празнува на Трифоновден — 1 февруари, църковния ден на покровителя на лозарите. Народното зарязване на лозята обаче е чак на 14-и.
Трифоновден на 1 февруари е църковният ден на свети Трифон — раннохристиянски мъченик, когото традицията е направила покровител на лозарите и градинарите. За една Лозана това е име и празник, събрани в една дума: денят пада, докато зимата още държи, но в самото име вече чака лозата, която тепърва ще бъде зарязана.
Самото име Лозана е от славянски произход и идва право от думата лоза — пожелателно име, с което на новороденото момиче са пожелавали плодовитост и дълголетие, каквито има лозата. Лозана е женската форма в едно малко семейство имена — Лозан, Лоза, Лозана — покарали от един и същ корен. Малко имена в календара носят значението си толкова открито: тук не занаятът на светеца, а самата дума прави празника лозарски. Днес една Лозана се среща рядко, така че на 1 февруари телефонът ѝ звъни повече, отколкото името се чува през останалата година.
Светецът е свети Трифон, млад мъченик от ранната църква, роден край Апамея в Мала Азия, който от дете пасял гъски. Житието му разказва за дарбата да изцелява болни и да прогонва зли духове, а после и за мъченическата смърт при гоненията на император Деций. В народната памет обаче църковният Трифон почти напълно се слива с покровителя на лозето — и тъкмо натам тегли името Лозана.
Народната половина на празника е Трифон Зарезан, чествана на 14 февруари: мъжете излизат на лозето с вино, хляб и печена кокошка, отрязват ритуално по няколко пръчки и поливат корена с вино за плодородие. После избират „цар на лозята“, който обикаля селото с венец от лозови пръчки на главата и китка в ръка. Раната по пръчката трябва да събуди лозата за нов сезон, а виното върху корена е жертва за богата реколта.
В кючешкия прочит Трифоновден е денят, в който една Лозана черпи с достойнството на име, зад което стои цяла изба. Празникът е смешно верен за България: наздравица за реколтата, вдигната още докато вън е зима, а лозето е голо и подкастрено. Трезвата сметка за реколтата се прави с чаша в ръка, което у нас никого не изненадва. Кючекът е за момента, в който обредното зарязване отстъпи място на съвсем необредното наливане.
Кали — Медовина е за чашата, вдигната за покровителя на лозята — наздравицата, с която Лозана носи името си на всяко лозе. Ивана — Шампанско и Сълзи е за наливането, което започва обредно и свършва съвсем необредно. Кати — Най ми е добре е за ведрото, доволно настроение на зимния празник с дъх на изба. Взети заедно, трите песни минават през целия Трифоновден — от наздравицата, през волното наливане, до тихото задоволство на добре изкаран ден.
Трифоновден свършва с чаша, вдигната за реколтата, която тепърва идва. Лозята бяха благословени, виното беше налято, а Лозана изкара името си на празника, кръстен на нейната собствена дума.
Пожелания
Името ти значи лоза — пожелание за плодовитост и дълголетие, дадено в държава, където и двете вече минават за лукс.
Свети Трифон изцелявал болни и гонел зли духове, а днес и той щеше да чака направление за специалист, като теб.
Празнуваш на 1 февруари, а лозето се зарязва чак на 14-и — единственият празник, разтеглен на две дати, само и само пиенето да не спре.
Празникът праща мъжете на голото лозе с вино, хляб и печена кокошка — единственият пикник в годината, чиято цел е да порежеш нещо и после да го полееш.