Лозанка

Трифоновден на 1 февруари е църковният ден на Свети Трифон, покровител на лозарите и градинарите, и точно тук Лозанка получава имен ден по най-прекия възможен път — заради лозата, скрита в самото ѝ име. Зимата още стиска, лозята чакат първата грижа, а всяка Лозанка вдига чаша за реколта, която тепърва предстои.

Името Лозанка идва от българската дума „лоза“ — многогодишното растение, от което излиза виното — и е женската форма в едно малко семейство имена: Лозан за мъжете, Лозана и Лоза до нея. Тук значението не е скрито зад светец или зад чужд език; то стои на повърхността, буквално разчитаемо. Лозанка е име, което носи цяло лозе в себе си, без да го крие. Днес Лозанка е рядко име — от онези, които стоят по селските регистри и по паметта на кръстниците, но не и по модните списъци.

Светецът е Свети Трифон — раннохристиянски мъченик от Мала Азия, пасъл гъски от малък, изцелявал болни и по преданието прогонвал зли духове, преди да пострада за вярата при гоненията на император Деций. Църквата го помни като лечител и чудотворец, но народът го е вписал другаде — като покровител на лозаря, кръчмаря и всяка налята чаша. Лозанка дели кръщелното си точно с този втори, по-шумен Трифон.

Народният празник на виното е Трифон Зарезан и се пада на 14 февруари — денят, в който мъжете излизат на лозето, отрязват ритуално по няколко пръчки, поливат корена с вино за плодородие и избират „цар на лозята“ с венец от лозови пръчки. Раната по пръчката трябва да събуди лозата за нов сезон. Име като Лозанка стои точно в тази картина — там, където жестът по пръчката и жестът към чашата се сливат в един.

В кючешкия прочит Трифоновден е денят, в който България пие за нещо, което още го няма — гроздето от тази година. Лозанка черпи с достойнството на име, зад което стои цяла винена традиция, и с ясното съзнание, че обредното зарязване бързо отстъпва на съвсем необредното наливане. Половината трапези черпят с домашно вино от дамаджаната в мазето — мътно, силно и кръстено просто „нашето“. Кючекът идва точно тогава — когато венецът вече е сложен, а бутилката тъкмо се отваря.

Братя Кулинови — Тирбушона е за първия жест на деня, отварянето на бутилката, преди някой да е казал наздраве. Кали — Медовина е за виното, което тръгва да тече и вече не спира до вечерта. Ивана — Шампанско и Сълзи е за онази наздравица, в която веселието и една сълза стоят в същата чаша. Взети заедно, трите минават през целия Трифоновден на Лозанка — от тирбушона, през виното, до тоста с насълзено око.

Трифоновден свършва с празна бутилка и лозе, което още спи под февруарския студ. Лозата беше зарязана само на думи, чашата — не, и кючекът изпрати Лозанка през зимния ѝ ден на грозде, което тепърва идва.