1 февруари е Трифоновден — църковният ден на свети Трифон, покровител на лозарите. Трифон и роднините с лозарски имена черпят; народното зарязване на лозята е на 14 февруари.
Трифоновден на 1 февруари е църковният ден на Свети Трифон — раннохристиянски мъченик, когото традицията е направила покровител на лозарите и градинарите. Това е денят, в който зимата още държи, но лозята вече чакат първата грижа, а Трифоновците и всички с лозарски имена вдигат наздравица за реколтата, която тепърва предстои.
Самото име Трифон е от старинен гръцки произход и се носи от светеца-мъченик, около когото се е събрала цялата лозарска обредност. За разлика от много други имена в календара, тук не значението на думата, а занаятът на покровителя определя духа на празника — Трифон е име на лозето, на пръчката и на виното.
Светецът е Свети Трифон, млад мъченик от ранната църква, свързан в народната памет здраво с лозарството. Житието му го описва като застъпник срещу вредители по посевите и лозята, оттам и ролята му на покровител на всичко, което расте и трябва да бъде опазено. В българската традиция обаче фигурата на църковния Трифон почти напълно се слива с народния празник на виното, който е дал на името му цяла втора, светска биография.
Тази втора биография е Трифон Зарезан — народният празник на лозаря, който днес се чества на 14 февруари. На него мъжете излизат на лозето, отрязват ритуално по няколко пръчки, поливат корена с вино за берекет и избират „цар на лозята“, увенчан с венец от лозови пръчки. Зарязването е обред на плодородие: раната по пръчката трябва да събуди лозата за нов сезон, а виното, излято върху корена, е жертва за богата реколта. Малко празници миришат толкова силно на вино още в самото си име.
Така Трифон живее на две дати и в две роли — тихият църковен мъченик на 1 февруари и шумният винен цар на 14-и. Носителят на името дели кръщелно с покровителя на всяка лоза, всеки градинар и всяка чаша, налята от собствено грозде. Малко имена идват с толкова ясно вписана в тях миризма на изба.
В кючешкия прочит Трифоновден е денят на лозаря, честван с чаша в ръка още докато е зима. Трифоновци черпят с достойнството на име, зад което стои цяла винена традиция. Кючекът е за момента, когато обредното зарязване отстъпи на съвсем необредното наливане.
Орк. Кристали — Телефони е за лавината от честитки, заливащи рядкото име на празника му. Симпатяги — За милиони няма закони е за волната, лозарска нагласа на деня, в който виното тече. Кати — Пеперуда е за по-лекото, ведро настроение на зимния празник с дъх на изба. Взети заедно, трите песни минават през целия Трифоновден — от честитките, през волното наливане, до ведрата наздравица за покровителя на лозята.
Трифоновден свършва с чаша, вдигната за реколтата, която тепърва идва. Лозята бяха благословени; виното беше налято; кючекът изпрати Свети Трифон през зимния му ден на лозя и изби.
Пожелания
Светецът ти е застъпник срещу вредителите по лозята — първата растителна защита, работеща на молитва вместо на пръскачка.
Празникът ти е обред, в който режеш лозата, за да я събудиш, и наливаш вино в пръстта — единственото насилие, което завършва с реколта и махмурлук.
Живееш на две дати — тих мъченик на първи февруари, коронясан пияница на четиринайсети; повечето хора имат само една кариера.
Единственият празник, на който те коронясват за цар — с венец от лозови пръчки, докато поливаш корена с вино вместо да го пиеш; берекетът иска жертви.