Тодоровден

Тодоровден: първата събота от Великия пост, посветена на коне, надбягвания и Свети Теодор Тирон. Тодор и Теодор черпят; конете не пият, но са декорирани с увлечение и водени на водопой с почести, пропорционални на значимостта на деня в съответното населено място. Всичко се случва в рамките на съботната сутрин — надбягванията, наздравиците и украсяването — преди да е дошло пладне.

Свети Теодор Тирон е християнски войник-мъченик от началото на IV век. В народния календар обаче Тодоровден е по-известен с конските надбягвания — кушиите — отколкото с богословския контекст на светеца. Провеждат се надбягвания в селищата, конете се украсяват с шарени конци, клонки и мъниста, мият се и се водят на водопой. Победителят носи почит за цялата следваща година — в онези общности, в които обичаят е устойчив и добре организиран. Тодоровден е в първата седмица на Великия пост, което означава, че трапезата на вечерта е с ограничения: месото изчаква. Имен ден празнуват Тодор, Теодор, Тодорка, Теодора, Божидар, Божидара и Дора — имена с различна степен на разпространеност и с еднаква претенция към правилния саундтрак на деня. Конят е избран за тържество именно тук, в началото на поста, защото пролетта е започнала и работата на животното е предстояща — символичното тържество предхожда практическото задължение.

Конят в народния календар е животно с особен статут — символ на сила, здраве и плодородие, пазен с ритуали, недостъпни за другия добитък. Тодоровден е денят, в който конят получава официалното си тържество с установен ред. В съвременните условия кушиите се провеждат предимно в по-малките селища и в общините с устойчива животновъдна традиция. В градска среда денят се отбелязва предимно с трапеза в чест на именниците — Тодор, Теодор и роднините им. Двете форми на честване не се изключват взаимно и могат да съществуват на петнадесет километра разстояние помежду си. Надбягванията в общините с жива традиция привличат зрители и участници от региона; победителят е известен дни след деня и обичаят е по-жив, отколкото изглежда от градска гледна точка. Конят е включен в народния ритуал именно поради ролята му в земеделието и транспорта — неговото здраве е имало реална икономическа стойност и ритуалното честване е отразявало практическата зависимост от животното.

Picks-ите за Тодоровден съответстват на животинската и спортна енергия на деня — нито прекалено тежки, нито прекалено деликатни. „Буболечка“ на Теньо Гогов носи зоологичен хумор, приближен до конската тематика по дух, ако не по буква. „Бясно куче“ на Орк. Кнежа има правилното темпо за надбягване — никой не е обяснил дали кучето следи конете или замества коня, но ритъмът работи в контекста. „Вале, Вале“ на Тошко Тодоров е именна препратка по очевидна логика — Тошко Тодоров за Тодоровден е тавтология в най-добрия смисъл. Орк. Каменци с „Костенурка“ затваря с контрапункт — на ден, в който всички бързат, костенурката напомня, че не всички надбягвания имат срокове.