Тотка е галена женска форма на Тодор — „Божи дар“ от гръцки — и черпи на подвижния Тодоровден. Денят се пада в първата събота на Великия пост, тоест се мести всяка година заедно с Великден.
Тотка черпи на подвижен празник — Тодоровден се пада в първата събота на Великия пост и се мести всяка година заедно с Великден. Ден на конните надбягвания, наречени кушии, и на наконтените коне, той е от малкото имени дни, чийто главен герой не е човек, а добиче — а Тотка го споделя с цялото голямо гнездо на Тодоровците.
Името е галена женска форма на Тодор, тоест на гръцкото Теодорос, и наследява значението му — „Божи дар“, от теос (Бог) и дорон (дар). Тотка е онова, което остава от Теодора и Тодорка, след като ежедневието изтърка дългата форма до две топли срички. От същия корен растат Тошка, Тодорка, Дора.
Зад Тотка стои същият светец като зад цялото гнездо — свети Теодор Тирон, воин-мъченик от началото на четвърти век, чието име народната традиция е свързала здраво с коня. Пълното житие е разказ за друга страница; тук е достатъчно да се знае, че тъкмо от този войник тръгва цялата конна обредност на деня, а Тотка черпи в неговата сянка, без сама да има отделна светица.
Обредността е конкретна: на Тодоровден конете се мият, украсяват и водят на водопой, вплитат им се червени конци срещу уроки, а после ги пускат да препускат в кушиите пред цялото село. Победителят се смята за белязан със здраве и късмет за цялата стопанска година — единственият празник в календара, на който наздравицата всъщност се вдига за коня.
Има нещо в късите, галени форми като Тотка — те са това, което остава, когато официалността отпадне: домашното, всекидневното лице на кръщелното. Днес името се среща рядко сред новородените и се носи предимно от по-старото поколение, което му придава допълнителна патина — Тотка звучи като име, извикано през двора, а не вписано в акт за раждане.
В кючешкия прочит Тодоровден с Тотките е подвижен празник с непредсказуема дата, който всяка година трябва да се търси в календара наново. Тотки, Тошки и Дорки черпят, когато Великденският пост реши, а не когато им е удобно — и всяка година някой пита кога точно се пада, а отговорът зависи от това кога е Великден. Кючекът е за момента, когато кушиите отшумят и постната трапеза поеме нататък.
Тошко Тодоров — Вале, Вале е за самото име, изпято от съименник: рядкият случай, в който именният ден идва със саундтрак от човек със същия корен в кръщелното. Тони Стораро ft Галена — Шефката е за самоуверената нотка на жена, която командва собствения си празник. Галена — Дяволът ме кара е за по-дивата вечерна страна, когато благоразумието си взима почивка. Взети заедно, трите песни минават през целия Тодоровден с Тотките — от името, през командването, до дяволитата вечер.
Тодоровден с Тотките свършва, когато конете се приберат и постната трапеза се вдигне. Кушиите препуснаха; „Божият дар“ беше свит до две топли срички; кючекът изпрати Тотка през подвижния ѝ ден на коне и надбягвания.
Пожелания
„Божи дар“ на гръцки, свит до две топли срички, защото ежедневието изтърка дългата форма — подаръкът от небето днес се вика през двора, не се вписва в акт за раждане.
Черпиш на единствения ден в календара, в който наздравицата официално се вдига за коня — ти имаш име и торта, победителят има четири крака и по-добра прогноза за годината.
Носи те предимно по-старото поколение — Тотки, Тошки и Дорки, извикани през двора, а не изчетени от акт за раждане; име с патина, каквато новородените вече не поръчват.
Нямаш своя светица и своя фиксирана дата — черпиш в сянката на воин-мъченик, когато Великденският пост реши, и всяка пролет търсиш деня си наново.