Дорина черпи на Тодоровден, макар денят да вика по име само Тодоровци и Теодори. Датата е подвижна — първата събота на Великите пости, така че всяка година се проверява наново.
Дорина е едно от имената, които черпят на Тодоровден, без денят изобщо да ги споменава по име. Празникът се пада в първата събота на Великите пости и се мести всяка година заедно с Великден, а главният му герой не е човек, а кон — на този ден се провеждат конните надбягвания, наречени кушии. Дорина попада тук по роднинска линия: тя е от корена на Тодоровден, а не случайно минаваща гостенка.
Името идва от гръцкото δῶρον (дорон), което значи „дар“. Дорина е по-мека, издължена форма на Дора, а Дора пък е съкратеното от Теодора — „Божи дар“, от теос (Бог) и дорон (дар). Тоест Дорина носи същото значение като славянския Богдан, само минато през гръцки и после през западноевропейската мода, откъдето влиза в България към края на XIX век. От същия корен растат Дора и Доротея.
Светецът зад всичко това е Свети Теодор Тирон — воин-мъченик от началото на IV век, чието име народната традиция е вързала здраво за коня. Дорина звучи западно и градско, но се води под същия конски светец като всеки Тодор и всяка Теодора — просто с две-три букви разлика и малко по-тих роднински вход.
Обредността на деня е изцяло конска. Стопаните мият конете, вплитат в гривите им мъниста и червени конци срещу уроки и ги извеждат наконтени на водопой, а победителят в кушията се смята за носител на здраве и късмет за цялото село до следващата година. По-страшните фигури на седмицата са „тодорците“ — митични конници с конски крака, за които се вярвало, че препускат нощем, затова първата седмица на поста е известна и като Тодорова, натоварена със забрани. Празник, в който човекът е публика, а добичето — звезда.
В кючешкия прочит Тодоровден е подвижен празник с дата, която всяка година трябва да се търси в календара наново. Дорини, Дори и Теодори черпят, когато Великите пости решат, а не когато им е удобно, и всяка година някой пита кога точно се пада. Малко от Дорините се сещат, че празникът им е известен и като Конски Великден. Кючекът е за момента, когато кушиите свършат и трапезата поеме нататък.
Теодора — Грешно-спешно носи самото име на корена в устата на певицата и пасва на подвижната, вечно разместена дата. Тошко Тодоров — Вале, Вале държи фамилията Тодоров и картаджийския късмет, който върви със залога на кушиите. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз качва Дорина на върха на трапезата за нейния собствен ден. Взети заедно, трите минават през целия празник — от името, през залога и надбягването, до короната на масата.
Тодоровден свършва, когато конете се приберат и постната трапеза се вдигне. Кушиите отшумяха; Дорина черпи под конски светец, чието име дори не е нейното.
Пожелания
Празникът вика по име само Тодоровци и Теодори; ти влизаш по роднинска линия, с две-три букви разлика и малко по-тих вход отстрани.
Имен ден без собствена дата — местиш се всяка година заедно с Великден, тъй че всяка пролет някой пита кога точно черпиш, а отговорът зависи от това кога падне постът.
Името ти значи „дар“ — същото като Богдан, само минато през гръцки и западна мода — а го празнуваш на ден, чиято звезда не е човек, а кон.
Първата постна седмица носи роднинското ти име и едни митични конници с конски крака, дето препускат нощем — тъй че „Тодорова седмица“ не е само за черпене.