Теодорина е една от рядко срещаните женски форми на Теодор и празнува на Тодоровден — подвижен празник без фиксирана дата. Пада се в първата събота на Великия пост, така че всяка година се мести.
Теодорина е рядка гостенка на Тодоровден — деня, който всяка година се мести заедно с Великден и пада в първата събота на Великия пост. Фиксирана дата няма, така че всяка Теодорина първо отваря календара, за да разбере кога изобщо черпи тази година. Известен е и като Конски Великден — тоест именичката дели празника си не с друг човек, а с коня, което поставя „Божи дар“ в доста специфична компания.
Теодорина е разширена женска форма на Теодора, а през нея — на гръцкото Теодорос. Означава „Божи дар“, от теос (Бог) и дорон (дар) — същото, което носи славянският Богдан, само в гръцки оригинал. Наставката „-ина“ удължава Теодора до по-мека, галена форма; от корена растат Тодорка, Дора и Теа. Носиш божествен подарък, издаден на празника на впрегатното добиче.
Светецът зад деня е свети Теодор Тирон — воин-мъченик от началото на IV век, когото народната традиция е завързала здраво за коня. Оттук Теодорина носи в името си „Божи дар“, а в празника — цялата конска обредност на ранната пролет: здравето на добичето, което е изкарало зимата в обора и сега чака да го изведат наконтено.
На Тодоровден се провеждат конски надбягвания — кушии. Конете се мият, в гривите им се вплитат мъниста и червени конци срещу уроки и ги водят на водопой наконтени повече от сватбари. Победителят се смята за носител на здраве и късмет за цялото село, а стопанинът му ходи наперен до следващия празник — единственият случай, в който цяло село залага годишното си здраве на един кон.
Народната фигура на седмицата е и по-страшничка — „тодорците“ или „конниците“, митични същества с конски крака, за които се вярвало, че препускат нощем през първата постна седмица. Затова е известна и като Тодорова седмица, натоварена със забрани и предпазни обреди. Християнският воин-мъченик и старите конски духове делят един празник без капка притеснение — Теодорина черпи точно на този кръстопът, все едно това е най-нормалната програма за събота.
В кючешкия прочит Тодоровден е празникът с плаваща дата, който всяка година се търси в календара наново. Теодорина черпи, когато постът реши, а не когато ѝ е удобно, и дежурно обяснява по телефона на половин род кога точно се пада — именичка с годишен график, който изисква ежегодно сверяване. Денят започва край пистата с конете и свършва на трапезата с постните гозби, а кючекът изминава разстоянието между двете.
Тони Стораро и Галена — Шефката слага Теодорина в центъра на собствения ѝ ден, където командва тя, а не конят. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е обредната сърцевина, където кракът не спира, докато траят кушиите. Братя Кулинови — Тирбушона поема нататък, щом конете се приберат и трапезата се разгърне. Взети заедно, трите минават през целия Тодоровден — от именичката на трона, през неспирния кючек, до постната трапеза, отворена с тирбушон.
Тодоровден свършва, когато конете се приберат и постната трапеза се вдигне. Теодорина изчерпа плаващия си ден на коне и надбягвания — божи дар, споделил празника с добичето, до догодина, когато Великден пак ще размести датата.
Пожелания
Името ти значи „Божи дар“ — точно колкото славянския Богдан, само в гръцки оригинал и с едно „-ина“ отгоре, което не го утежнява, а го омекотява до галено.
Празникът ти събира под един покрив двама наематели, които нормално не си говорят: свети Теодор, християнски воин-мъченик, и „тодорците“ — езически духове с конски крака, за които се вярвало, че препускат из нощите на постната седмица.
Понеже датата ти плава заедно с Великден, всяка пролет половината роднини звънят да сверят кога е тази година — „Божи дар“ с подвижен график и безплатна телефонна поддръжка към него.
Твоят имен ден се движи по разписанието на поста, не по твоето: започва при кушиите с конете, минава през постната трапеза и приключва, когато църковният календар прецени, а не когато ти е удобно.