Николина празнува на Никулден, 6 декември — денят на свети Николай Чудотворец, когато рибата на масата не е избор, а правило. Ако търсиш кючек за черпенето, ето откъде да тръгнеш.
Никулден на 6 декември е един от малкото имени дни с точно, неотменимо меню, и Николина го посреща на маса, върху която задължително лежи шаран — обикновено пълнен с орехи и стафиди и изпечен цял. Рибата тук не е предложение, а канон: всяка Николина го знае от дете и не си прави труда да пита защо.
Името Николина е женската форма на Никола и Николай — тръгва от гръцкото Николаос, „победа на народа“, от нике (победа) и лаос (народ). Внушително значение за име, което в ежедневието бързо се свива до Ники, Нина или Николинка. От същия корен растат Никол, Нино и Кольо, така че цяла една роднинска трапеза черпи под един и същ светец.
Свети Николай Мирликийски Чудотворец е епископ от IV век и един от най-почитаните светци в православния свят — покровител на моряците, рибарите и, по българската добавка, на банкерите. Николина носи неговото име в женски род, което на практика значи, че черпи рамо до рамо с Кольовци, Ники и Николаевци в началото на декември, и по всичко личи, че светецът не се оплаква от посещаемост.
На трапезата се прави курбан с обреден хляб, а шаранът се реже внимателно — рибата се смята за твърде свята, за да падне на пода и една люспа. Домакинята Николина обикновено стои над тавата и наум брои дали късовете ще стигнат за цялата стая, което е отделен, безмълвен празничен спорт. Стафидите в корема на шарана са отделна тема — половината маса ги обича, другата половина ги вади дискретно на края на чинията.
В кючешкия прочит Никулден е денят на рибата и на многобройните Николини, които черпят точно преди коледната лудница да завземе календара. Кючекът влиза чак когато шаранът е оглозган до гръбнака и трапезата минава към по-леката част на вечерта — момента, в който именичката най-после може да седне и тя.
Николина е и от онези имена, които в кръщелно свидетелство звучат тежко, а на входната врата стават просто Нина. Точно този контраст прави деня смешен: сутринта е тържествена литургия и голям шаран, а вечерта е леля Николина, която пее на маса и настоява, че никой не си тръгва гладен.
Валдес — Рибна Фиеста е за самата риба, която този ден командва масата. Глория — Скъпи купи ми нещо е за именичката Николина, която има пълно право да проси подаръци поне до полунощ. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за събралата се компания, която остава дълго след като рибата свърши. Трите заедно обрамчват Никулден както подобава — ястие, повод и хора.
Никулден на Николина свършва с оглозгания шаран и с последната чаша, вдигната за покровителя на рибарите. Рибата беше изядена, името беше почетено, а кючекът изпрати Николина точно преди Коледа да поеме календара и да си върне цялата шумотевица.
Пожелания
В кръщелното ти пише Николина — тежко, църковно, „победа на народа“; на входната врата пише просто Нина, защото победата не се събира на един звънец.
Николина е името, което готви празника, а не го получава — режеш курбана за цяла стая и чак когато всички са с пълни чинии, се сещаш, че денят уж беше твоят.
Пълниш шарана със стафиди и после гледаш как половината маса ги вади дискретно на ръба на чинията — обичта към традицията си има граници с форма на стафида.
Сутрин името ти виси на църковен календар до един светец-чудотворец; вечер виси на нечия уста като „лельо Николино, сипи още“ — най-краткото пътуване от икона до кухня, което България предлага.