Кольо празнува на Никулден, 6 декември, и менюто не се обсъжда — на масата задължително стои шаран с орехи и стафиди. Ако си Кольо, извади рибата от фризера навреме.
Никулден на 6 декември е денят, в който всеки Кольо изважда рибата от фризера седмица предварително и се прави, че знае как се пълни шаран. Това е един от малкото имени дни с точно, неотменимо меню — на трапезата рибата не е избор, а задължение: цял шаран с орехи и стафиди, обикновено малко прегорял, защото никой Кольо не признава, че фурната му лъже с двайсет градуса.
Кольо е свойската, окастрена форма на Никола — езикът реже първата сричка и слага меко окончание, докато от внушителното гръцко Николаос остане нещо, което вика по цялата улица за секунда. Николаос идва от nike (победа) и laos (народ) — „победа на народа“, внушително значение за име, което на български се свива до две срички и една престилка. От същия корен растат Николай, Нино, Ники, Николина; Кольо е онзи вариант, който звучи като съсед, а не като светец.
Светецът зад всичко това е Николай Мирликийски Чудотворец — епископ от четвърти век, покровител на моряците, рибарите и (по български) на банкерите. Пълната му история е за друга страница; за деня стига това, че всеки Кольо носи в името си един светец, който пази хора над вода и пари в трезор — комбинация, която обяснява доста от националния характер. Затова на Никулден един Кольо еднакво искрено вдига чаша за улова и за лихвата.
Обредът е ясен: шаранът се пълни, прави се курбан, разчупва се обреден хляб и рибата се яде цяла, с костите, защото на Никулден нищо от нея не се хвърля — дори люспа. Стопанката слага една люспа в портфейла за късмет, а Кольо си вади костичка от зъба и обявява, че тази година рибата била по-хубава от миналата, което казва всяка година.
Кючекът влиза точно тук — когато шаранът е оглозган, курбанът е раздаден и трапезата минава от тържествената в шумната част. Никулден е една от последните спирки преди Коледа да завземе календара, и всеки Кольо го знае: черпи се сега, докато има повод само за него, преди декември да го размие в общата лудница. Затова Кольо не бърза да става от масата — до Бъдни вечер няма да е пак толкова централен.
Валдес — Рибна Фиеста е буквално за рибата на масата, за онзи шаран, който събра цялата фамилия. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията от Кольовци и гости, която вече е забравила, че е дошла за курбан. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за чашата след рибата, вдигната за покровителя на рибарите. Трите заедно обрамчват Никулден в реда, в който наистина минава — риба, компания, наздравица.
Никулден свършва с празна тава и с последна чаша за светеца, който пази и лодките, и депозитите. Рибата беше изядена, курбанът раздаден, а кючекът изпрати всеки Кольо към Коледа — сит, почерпен и убеден, че догодина шаранът пак ще е по-хубав.
Пожелания
Николаос значи „победа на народа“, а най-голямата ти победа тази година е, че извади шарана от фризера навреме.
Кръстен си на светеца, който пази моряци, рибари и банкери — три занаята, при които се молиш нещо да не потъне: лодката, улова или депозитът.
Стопанката слага люспа от шарана в портфейла ти за късмет, защото в България дори парите разчитат на риба, за да оцелеят до заплата.
Шаранът ти е с орехи, стафиди и двайсет градуса лъжа от фурната — единственото на Никулден, което никой Кольо не признава на глас.