Николета празнува на Никулден, 6 декември — денят с най-строгото меню в календара. На трапезата задължително има риба, обикновено шаран с орехи и стафиди.
Николета празнува на 6 декември — Никулден, един от малкото имени дни с точно, неотменимо меню. На трапезата задължително стои шаран, най-често пълнен с орехи и стафиди и изпечен цял, защото рибата на този ден не е предложение, а канон. Николета черпи в началото на декември, точно преди коледната суматоха да превземе целия календар и да смачка всеки друг повод за празнуване.
Името идва от гръцкото Николаос — от nike (победа) и laos (народ), тоест „победа на народа“. Внушително значение за име, което в ежедневието бързо се свива до Ники или Нети. Женската форма Николета е сравнително модерна, оформена по италиански и френски образец, докато по-старата българска женска форма е Николина. Николета набра популярност през втората половина на XX век, когато западните окончания станаха на мода. От същия корен растат Никола, Николай и Николина.
Зад името стои свети Николай Мирликийски Чудотворец — епископ от IV век и един от най-почитаните светци в православния свят, покровител на моряците, рибарите и, по българска добавка, на банкерите. Пълната му история е за друга страница; за Николета остава важното, че носи неговото име в женски род и неговия ден в календара. Затова и рибата на трапезата не е случайна — тя е поклон към светеца, който пази рибарите и пътниците по вода.
Народната сърцевина на деня е курбанът с обреден хляб и рибата, разпределена така, че всеки на масата да си хапне. Костите на шарана не се хвърлят как да е — прибират се или се горят, за да не се погази светецът, който цяла година пази хората от бурята. Ритуал, който иска цяла риба и внимателни пръсти, докато трапезата се пълни с Николи, Николаевци и една Николета, която тази вечер е поводът за наздравица.
В кючешкия прочит Никулден е денят, в който рибата е изядена, костите са прибрани и трапезата минава към по-леката част на вечерта. Кючекът не идва за шарана, а за момента след него — когато Николета вече е приела двайсет „честит имен ден“ по телефона, а някой най-после посяга към уредбата. Половин България черпи на този ден, другата половина е поканена на гости и никой не си тръгва трезвен.
Валдес — Рибна Фиеста е за задължителната риба, вдигната от плакия до фиеста. Кали — Медовина е за наздравицата в чест на самата Николета. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която остава дълго след като шаранът е оглозган. Трите заедно обрамчват Никулден — рибата, наздравицата и купонът, точно в този ред.
Никулден свършва с оглозган шаран, прибрани кости и последната чаша за покровителя на рибарите. Рибата беше изпечена, светецът — почетен, а Николета изпрати имения си ден точно преди Коледа да поеме календара.
Пожелания
Името ти значи победа на народа, а най-голямата ти победа тази вечер е да извадиш шаранските кости, без някоя да заседне в гърлото на леля.
Светецът ти пази моряци, рибари и — по българска добавка — банкери; от тримата само последните още работят в тази държава.
Костите на шарана не се хвърлят как да е — прибират се или се горят, все едно веществено доказателство, а не остатък от вечеря.
Половин България черпи днес, другата половина е поканена на гости — трезвен от Никулден се прибира само този, който кара.